Ето, това държавно тяло, на всяко едно йерархично ниво, е болно

– Господин Бачев, сякаш последните месеци пребиваваме в някакъв страховит филм – насилени жени, шпионски скандал, убийства, разчленен труп, а сега и убийството на знакова фигура от Pрехода – Алексей Петров. Има три официални хипотези на разследващите и няколко пъти повече неофициални. Как смятате, това гангстерска война ли е, или чиста проба политическо убийство?

– Първо правя едно уточнение, което е важно. Забелязвам, че по медиите се напълни с хора, които коментират съвсем свободно по всеки един въпрос, независимо от неговата тематика и специфика, отсъства напълно критичността, която се замества от парад на глупостта.

Нивото на нашите големи медии е изключително ниско. Това е обида към всеки здравмислещ човек, обида е към зрителя, към слушателя, към читателя. Някой от същите тези хора, които говорят в момента, някога с фанатизъм обясняваха как Русия е фалирала държава, слаба и всеки момент ще загуби войната, която се води на територията на Украйна. А сега същите тези хора се опитват да говорят пак така уверено за убийството на Алексей Петров.

Отдавам го на интересна взаимовръзка между две посоки – че човек не трябва да говори по всяка една тема, а само там, където е компетентен и втората взаимовръзка е, както между отразяването и внезапното спиране на медийното отразяване по дадена тема, така и геополитическия аспект на това убийство. Вие казахте политическо, а аз давам и едно допълнение – геополитическо.

Посочвам една друга гледна точка за мислещи хора. Аз няма как да коментирам техническите въпроси за тези престъпления, които Вие споменахте. Това не е в моята компетенция, защото глупости всеки може да говори.

Аз мога да коментирам общия модел и посоката на обществените отношения, мога да анализирам това убийство единствено като част от два аспекта. Първият е вътрешнополитическият, който отговаря и на вашия въпрос, вторият аспект е геополитическият и за мен те се допълват.

А икономическият аспект е една от версиите, които тиражират големите медии, но той е следствие, не е основната причина. В България именно политиката разпределя икономическото влияние, а не обратното, въпреки, че има огромно сливане на двете.

Гледайте това, което не ви показват! Там се крие дявола.

От една страна е проекцията на парите, това са местните избори, а от друга страна е голямата картина. Геополитиката и това, което се заформя като затвърждаване на настоящия модел в България, т. е. ние сме във вихъра на геополитическата буря. И няма как някой да ни позволи самостоятелни ходове.

Отговорът на въпроса Ви е – това не е гангстерска война и това може би няма да е последното показно убийство. Според мен, предстоят още. Гангстерската война е твърде ниско като ниво. Става дума за контролиране на общодържавни процеси и на огромни финансови потоци. Става дума и за това, което предстои като геополитическа промяна.

Вижте откъде се отклонява в момента вниманието – предстои тоталния крах на държавата Украйна, което не се говори в момента в нашите медии. Това означава, че един от ключовете за разбиране на проблема е там.

– Все пак звучи ли смущаващо факта, че в деня на убийството на Петров, НСО оповести, че слага охрана на петима високопоставени политически личности, сред които Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов. Може ли да бъде случайност това?

– Няма защо някой от по-голям калибър да заплашва живота на хора, които нямат никакво реално влияние. Те имат значение дотолкова, доколкото са изпълнители, при това напълно послушни изпълнители. Те и затова са поставени там. Но всеки изпълнител има поръчител, началник или пък водещ офицер, дори да е някой трети секретар.

И това е най-интересният въпрос – кой е поръчителят и кой е дал зелената светлина?

И един реторичен въпрос – кой съставя рамката на всяко управление в България?

Този, който съставя рамката на властта в България е наясно и с разпределянето на финансовите порции и следващият въпрос, който съдържа в себе си и отговора е, чии геополитически интереси обслужва България чрез своите изпълнители?

Виждаме го в момента на практика, че България е държава без самостоятелна воля, държава, която няма никаква международна тежест. Затова подобни актове трябва да бъдат разглеждани и през геополитическия аспект.

Това беше една предупредителна акция, за всички, които в момента са поставени и инсталирани на върха на тази държава.

Пак повтарям, не е важно кой дърпа спусъка, не е важен дори метода, важно е кой е знаел предварително, кой е имал оперативната информация и кой е дал зелената светлина.

– Тук, обаче, има и още един ракурс, който бих искала да погледнем. Може ли да се направи връзка с изреченото от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов пред Иван Гешев, по думите на първия, че се „прегрупират“?

– Според мен не е точно прегрупиране , не знам кой точно какво е казал и не мога да коментирам чужди думи, но може да се говори за затвърждаване или преформатиране, макар че има семантична разлика между двете понятия.

Има някакво преразпределение, но в крайна сметка и източника, и резултата са едни и същи. Не е важен източника, важно е следствието. Ние нямаме радикална промяна в модела, по който се случват нещата у нас. Имаме затвърждаване на един вече утвърден модел – да се даде определен сигнал пред публиката така, че този, който трябва, да го разбере.

– От казаното дотук става ясно,че случващото се не е гангстерски акт и не е разчистване на стари сметки от злопаметен играч?

– Не, не е. Тук ще насоча вниманието вече към вътрешнополитически аспект и към основния ключ – местните избори.

Никак не е случайно, че точно сега ударно се сменят полицейските началници в десетки градове, какато и шефове на ГРАО. Имаше време през последните два месеца, когато едни началници приеха да заменят един господар с друг. Този прозорец беше затворен и сега се пристъпи към друг етап – ключът са местните избори с финансовите потоци за четири години напред. Там е обединяването на политическото и на икономическото влияние.

Съответно, външнополитическата задача е, това електорално малцинство, което управлява държавата, да затвърди контрола си над местната власт, като това е най-стабилния финансов поток.

Ние сме в процес на геополитическо окопаване чрез вътрешнополитическите изпълнители, които пък съответно ще си получат своето финансово обезпечаване, за да е доволен всеки в схемата. Има една ирония в историята, в която може да се окаже, че сметката се прави без кръчмар.

– „ В момента ние сме държава без държава“- цитирам Ваше интервю от август т. г. пред БНР. Систематизирайте доводите си!

– Държавата не работи. Всички тези събития в черната хроника, която всеки ден се излива от екраните, са следствие, не са причина. Това са плодовете на едно безплодно дърво. Погледнете различни престъпления във всеки град дори за една година!

Заличават се доказателства, изчезват дори, фалшифицира се фазата на досъдебното производство, проектира се финансово, или политическо влияние, за да бъде повлияно на дадено престъпление, или на неговия изход. Системите, които трябва да олицетовряват правовия ред в държавата, не работят. Те са в катастрофа и това също е следствие. Случва се във всеки един областен град.

Погледнете дългосрочния аспект – защо държавата е без държава?

В момента България чрез своите бездействия, или съзнателни действия, произвежда функционално неграмотни хора. Как очаквате тези млади хора да съхранят държавата, когато не могат да осъзнаят смисъла?

Те виждат, че нещо не е наред, че има нещо грешно, но не знаят какво искат, за да стане по-добре. Има и друг въпрос, който е част от целия модел – как тези млади хора ще плащат пенсиите на своите родители?

Ето, това държавно тяло, на всяко едно йерархично ниво, е болно. В която и посока да погледнем, се вижда трагедията на едно общество. Това не е гангстерска война, връщам се пак към началото на това интервю. По-лошо е.

Това е обществена война и заплашва с превръщане в гражданска. Има едно лицемерно малцинство, което очевидно мрази държавата, защото мрази себе си. И мразейки себе си говори за демократични ценности и свобода, но свобода, която е само собствена.

Ние в момента сме в плен на това малцинство. Но надежда все пак има. Намират се много хора, които са готови да износят товара на настоящето, за да създадат едно ново бъдеще за нашите деца.