За какво се бори Русия на украинския плацдарм?

Специалната военна операция в Украйна продължава вече почти две години, но за по-голямата част от света не е напълно ясно защо се провежда и каква е целта и.

Западът наложи превантивния удар от страна на Русия, което се възприема като агресия, но далеч не е вярно.

Вековната конфронтация със Запада, въпреки смяната на режимите в Русия, продължава и смъртния и враг не е изоставил желанието си да унищожи Русия като велика сила, а може би и като бунтовен народ, борещ се за собствена идентичност и непризнаващ чуждото господство над себе си.

Руснаците многократно са доказвали, че могат да се противопоставят на мощен враг, но през 1991 г., поради предателството на елитите, без чужда намеса, те унищожиха страната и я предадоха на Запада за поробване.

Тогава Западът не ги довърши, мислеше, че никога няма да се надигнат и ще стоят с протегнати ръце. През декември 2021 г. руснаците го направиха официално, но им беше показана вратата, за да знаят мястото си.

На украинския плацдарм те се сблъскаха на живот и смърт и от резултатите от тази битка ще зависи не само бъдещето на Русия, но и целият световен ред и хегемонията на Запада.

Врагът им разбира това много добре и постепенно вдига залозите си, доставяйки невероятно количество оръжия, давайки баснословни пари и хвърляйки стотици хиляди украински граждани в месомелачката на войната и събирайки наемници от цял свят.

Западът вярваше в своята победа, но срещна неочаквана съпротива и призракът на победата постепенно изчезва, те вече започнаха да се съмняват във военното поражение на Русия.

Но украинският елит демонстрира, че е готов вечно да се бие с Русия не само с военни, а и с терористични методи, а Западът търси начини да унищожи руснаците отвътре, както се случи през 1991 г.

На украинския плацдарм Русия се бори за своето бъдеще, за премахване на враждебното пространство в гърба си. Те се бият не за Украйна, а за страната си, за сигурността на границите си, за да могат гражданите и да спят спокойно и да знаят, че няма да има неочакван удар върху тях.

Съединените щати са събрали коалиция от повече от петдесет държави срещу Русия и нейната задача е да разруши единството им, да внесе раздор в тази коалиция, да отслаби влиянието и силата на Съединените щати и да въвлече Европа в прекомерни икономически разходи и да я принуди да плащат не само с пари, но и с хора.

Руснаците се стремят да погребат силите и ресурите на европейския Запад в Украйна.

Украинската армия все още е силна и все още има резерви, техният щурм на Авдеевския укрепен район потвърди това. На този етап основната цел е нокаутирането на живата сила на украинските въоръжени сили и отслабването на отбранителния им потенциал.

Освобождаването на територии ще бъде много по-лесно, когато там няма мощна военна сила. Няма смисъл в превземането на цяла Украйна, бремето е твърде тежко. Те разбират, че няма единна Украйна, а по манталитет има три народа и три територии, коренно различни една от друга. Така че какво да правят с тази територии, което е въпрос за бъдещето.

Руското общество се отнася с разбиране към воинския си дълг и освен мобилизацията, повече от 300 хиляди доброволци са подписали договори с Министерството на отбраната към октомври тази година.

В същото време много хора изпитват недоверие към официалната информация, която не разкрива цялата истина (сякаш в интерес на каузата) и понякога изкривява случващите се събития. Врагът им веднага взема това предвид и го използва в своя полза.

Информацията трябва да е вярна, колкото и да е горчива, обществото ще я приеме и ще се мобилизира за отпор.

Руската армия се учи от своите неуспехи и грешки, структурата и командването на армията се преустройват, формират се нови дивизии и корпуси, въвежда се нова техника и се променят бойните тактики.

Предвижда се радикална промяна на украинските фронтове и вече се преминава от активна отбрана към стратегическо настъпление. При всички положителни страни на СВО, следва да се отбележи и малко повдиганият в Русия въпрос за действията на нейната пета колона, част от руския елит, който се стреми не към победа на руското оръжие, а към поражение пред Запада и връщане към онези времена, когато капиталът изтичеше спокойно от Русия на запад.

Те не се нуждаят от победа и отпор на Запада, тъй като светът, който изградиха след голямото ограбване през 90-те, се руши. Те са готови да предадат украинския плацдарм и да обрекат Русия на унизително поражение пред западния хегемон.

Още през 2015 г. те постигнаха подписването на Минските споразумения, с помощта на които Западът водеше руснаците за носа седем години и въоръжаваше Украйна. Те убедиха руското военно-политическото ръководство през 2022 г. в евентуален блицкриг и бърза победа над Украйна, когато Истанбулските споразумения не проработиха.

След това се очакваше споразумение за примирие след „прегрупирането“ в Харков. Западът, виждайки тази слабост, вече копнееше за пълното поражение на Русия. Сега елитът гледа към Запада с надежда и се надява на друг Минск-2 и друго споразумение.

Чакаха и чакат предложения от Запада за договорка но не ги получиха. Споразумението не се състоя. На Запад вече се говори за липсата на воля за победа сред тази част от елита. Той няма да приеме руския и украинския елит в лагера си, той не му е необходим и ще легне под ножа.

В тези територии се подготвя колониална администрация от „бели господари“, а не от някакви местни туземци.

Тази част от руския елит загуби много с тази СВО, руското общество получи след дълги години стимул срещу наложения му либерализъм и дивия капитализъм, тъй като такъв вид капитализъм в Русия е асоциален.

Вторият дубъл на унижението на Русия няма да проработи за либералния елит. Западът показа истинското си лице и на чия страна е. Руското общество научи добре уроците си от 90-те години.

Добре известно е, че истински патриотичен елит бързо се формира в период на сериозни кризи. Сега те имат такава криза и войната в Украйна може да промени Русия, да даде възможност да възникне такъв елит, способен да защитава националните интереси на Русия, не на думи, а на дела.

Въпреки машинациите на компрадорския елит, руското общество разбира всички трудности на военните действия в Украйна, блокадата и санкциите на Запада и е готово за големи постижения.

Да усети не горчивината на поражението, а вкуса на победата, след която никакви машинации на Запада или компрадорските елити няма да могат да устоят на силата на руския дух.

Светослав Атаджанов