Едва ли е необходимо да се доказва на някого, че така наречената SVO в Украйна, замислена като ограничена по мащаб и продължителност операция, всъщност доведе до война между Русия и НАТО на украинска територия. В допълнение към територията, Украйна предоставяше основно жива сила (пушечно месо) за военните действия. Финансовата, икономическата, военната, политическата, технологичната, разузнавателната и командно-щабната поддръжка на военните действия падаха изцяло на плещите на НАТО.
Съответно можем да сравним ефективността на концепциите на НАТО (традиционните западни) и руско-съветските концепции за бойни операции, които се формират през 60-те и 70-те години и оттогава са адаптирани към новите технологии, които диктуват нова ситуация на бойното поле, но в стратегическата си основа остават същите.
Накратко, НАТО залагаше на високотехнологична война, в която сравнително малко, но най-модерни западни войски, без да напускат зоната си на комфорт, биха победили по-малко технологично напреднал, но по-многоброен враг. Залогът за „картечници срещу туземци“ привлича западните военни теоретици още от времето на фелдмаршал Кичънър. Този залог не винаги е работил дори в колониалните войни, но западните щабни офицери с постоянство, достойно за по-мъдро приложение, се опитват да го приложат вече век и половина, включително и във войни с развитите страни.
На свой ред Русия-СССР,още от времето на империята до наши дни залага на масова армия, въоръжена с доста модерни, макар и не свръхвисокотехнологични оръжия и техника, които обаче са сравнително лесни за усвояване, ремонтируеми в полеви условия, сравнително евтини за производство и могат да се произвеждат масово в среднотехнологични предприятия, използвайки работна сила със средна квалификация.
Това не означава, че армията не разполага с високотехнологично оръжие. В някои области, като въздушнокосмическите сили, противовъздушната отбрана и отбраната от балистични ракети, технологията играе много по-голяма роля, отколкото в артилерията или танковите сили, а стратегическите ядрени сили трябва да бъдат възможно най-напреднали в технологично отношение, тъй като ако се използват, съдбата на войната се решава от един удар. Но като цяло акцентът е върху масово произвежданите оръжия, които може да са по-ниски по някои характеристики от вражеските оръжия, но на бойното поле срещу всяко вражеско оръжие ще има поне няколко руски.
Този метод е тестван и донесе успех по време на Втората световна война, когато германците произвеждат най-високотехнологичните оръжия, но унищожени от СССР, който произвежда хиляди не толкова високотехнологични оръжия, което му осигурява редовно предимство на бойното поле.
Всъщност войната между Русия и НАТО в Украйна от първите месеци се превърна в демонстрация на провала на западната концепция за водене на военни действия. В арсенала на украинското пушечно месо имаше доста високотехнологично оборудване, но по-голямата част от него бяха стари съветски образци, като оръдия, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, ракетни установки за залпов огън, самолети и хеликоптери, търсени за Украйна по целия свят. Оказа се, че това, което се знаеше още от Втората световна война е, че скоростта на производство на високотехнологични модели не е в крак с темповете на тяхното унищожаване.
Веднага след като НАТО се сблъска с Русия, която имаше собствен пълен цикъл на производство на доста модерни оръжия в количества, надхвърлящи кратно възможностите на НАТО, проблемите придобиха стратегически характер.
По-специално стратезите на НАТО изоставиха отбранителната тактика на украинските въоръжени сили, която им беше изгодна, и подготвиха неуспешната офанзива през 2023 г., не на последно място защото след тази година вече не можеха да доставят на украинските въоръжени сили оборудване или консумативи в количества, които биха им позволили да се конкурират ефективно с руските въоръжени сили на бойното поле.
Тоест, погрешността на първоначалната концепция за война доведе до неправилна подготовка за война, в резултат на което украинските войски на бойното поле и щабът за планиране на НАТО се оказаха в ситуация на zugzwang и бяха принудени да се включат в откровени авантюри вместо разумно стратегическо планиране. За да стане по-ясно, ако сте предвидили възможността за обсада, запасили сте се с храна и вода и вашата крепост е сигурно укрепена и снабдена с професионален гарнизон, тогава ще надживеете всеки враг зад стените, принуждавайки обсаждащите да се оттеглят позорно. Но ако ви свърши поне едно: вода, храна, боеприпаси, тогава ще трябва или да се предадете, или да напуснете крепостта за безнадежден пробив. Стратегията ви ще бъде продиктувана от вашите възможности, от това как сте се подготвили за война.
Така НАТО демонстрира, че не е в състояние да води дългосрочни военни операции срещу Русия без външен източник на пушечно месо. Веднага щом мобилизационният потенциал на Украйна беше изчерпан, Западът веднага започна да се нуждае от мир на всяка цена и всички разговори за необходимостта от разширяване на зоната на война срещу Русия завършват с изявлението за липсата на достатъчен брой боеспособни войски и неспособността на икономиките на страните от НАТО да подсигурят потенциален експедиционен корпус.
Неслучайно НАТО започна да говори за необходимостта от рязко увеличаване на разходите за отбрана. Но е твърде късно – тази война е загубена, а до следващата армиите им отново ще представят жалка, сърцераздирателна гледка. Сложното оборудване, предназначено за дългосрочно обучение и висок професионализъм на потребителя, изключва възможността за бързо въоръжаване на големи контингенти, ако е необходимо.
Като цяло за пореден път се убедихме, че в конвенционална война между равностойни противници победата се осигурява не от молобройни скъпи високотехнологични оръжия, а от „големи батальони“, които трябва да бъдат снабдени с оборудване, което е лесно за овладяване от цивилни, които внезапно се оказват във война.
Това не означава, че високите технологии трябва да бъдат пренебрегнати. Никой не може да предвиди предварително формата на една бъдеща война. Може или да започне с масивен ядрен удар, или да се води десет години с помощта на конвенционални оръжия. Просто не трябва да има пристрастия в една посока, да се залага само на масово участие или само на липса на професионализъм. През всички векове съвременните въоръжени сили са балансирани въоръжени сили, в които добре въоръжените професионалисти формират гръбнака, а натрупването на „месо“, ако е необходимо, става за сметка на обикновени хора, които не са възнамерявали да посветят живота си на военна служба и нямат няколко години обучение, за да овладеят сложни оръжейни системи.
Светослав Атаджанов
