24 Март 1885. Великден.
Цар Александър III подарява на Мария Фьодоровна едно декоративно яйце.
Първото яйце на Фаберже.
Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите „яйца на Фаберже“.
Яйцата на Фаберже са украсено със скъпоценни камъни яйца, създадени от бижутерската фирма House of Fabergé в Санкт Петербург, Русия. Създадени са 69, от които 57 са оцелели до наши дни. На практика всички са произведени под ръководството на Петер Карл Фаберже между 1885 и 1917 г.
Най-известните са неговите 52 „императорски“ яйца, 46 от които са оцелели, направени за руските императори Александър III и Николай II за Великден подаръци за техните жени и майки.
Яйцата на Фаберже струват милиони лири и са се превърнали в символ на богатство
….
Виктор Феликсович Векселберг (на руски : Виктор Феликсович Вексельберг, на украински : Віктор Феліксович Вексельберг; роден на 14 април 1957) е роден в Украйна, руско-израелско-кипърски олигарх, милиардер и бизнесмен. Той е собственик и президент на Renova Group.
През февруари 2004 Векселберг закупува девет великденски яйца Fabergé Imperial от издателската фамилия Forbes в Ню Йорк. Колекцията е транспортирана до Русия и е изложена в Кремъл и в Дубровник през 2007. Векселберг е най-големият собственик на яйца на Фаберже в света, притежава петнадесет от тях (девет императорски, две Kelch и четири други яйца на Фаберже). В документален филм на BBC Four от 2013 Векселберг разкри, че е похарчил малко над 100 милиона долара за закупуването на деветте яйца на Fabergé Imperial от колекцията на Forbes. Той твърди, че никога не ги е излагал в дома си, казвайки, че ги е купил, защото са важни за руската история и култура и ги е смятал за най-доброто изкуство за бижута в света. В същия документален филм на BBC Векселберг разкрива планове за откриване на музей, в който да показва яйцата в колекцията си. Резултатът е Музеят на Фаберже в Санкт Петербург, чиято официална церемония по откриването беше на 19 ноември 2013.
Игор Марковски