Когато имаме неприятности в живота, се сещаме за една методика, която сме прочели в умните книги: вземаме лист хартия и пишем върху него: КОИ СА ПРОБЛЕМИТЕ МИ. След това започваме да изливаме душата си:
Любов: няма и не се предвижда;
Здраве: някога го имах, но сега – не;
Работа: засега имам, но изглежда скоро няма да имам;
Перспективи: никакви;
Нерви: съсипани;
Почивка: отдавна забравих какво е това;
Приятели: пръснаха се.
По всичко личи, че имаме „черна полоса” в живота си. Струва ни се, че проблемите се струпват на главата ни като лавина, оглушават и ни ослепяват, сковават ръцете и краката ни. Но за разлика от лавината, която убива бързо човека, неприятностите ни морят бавно и сигурно. Възниква въпросът – какво да правим, как да се съхраним в поредицата от беди и неуспехи.
Сещаме се за крилатия израз: спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Това важи и за онези, които се давят в житейските бури. Затова, без да се бавим, трябва да започнем спасителната операция. От умните книги извадихме няколко антикризисни мероприятия, които ще ни помогнат благополучно да се измъкнем от „черната полоса” в живота си.
1. Написваме на лист неотложните задачи, в хронологичен ред, и крайния срок за изпълнението им. Както е известно, един синдромите на „черната полоса” в живота ни е недостигът на време. Имаме много работа, а не знаем от коя да започнем най-напред. Затова написваме задачите и след изпълнението им, ги зачертаваме от списъка. Така няма да пропуснем някое важно мероприятие и придобиваме усещането, че расте списъкът с победите ни, обхваща ни оптимизъм и виждаме как нещата въпреки всичко вървят.
2. Сънят е отличен лекар. Често „черната полоса” от неприятности и беди се съпровожда с безсъние. Лягаме в леглото, но безпокойството не ни дава мира, неспокойни мисли се стрелкат в главата ни, а сутринта ставаме недоспали, с натежала глава. Мракът около нас се сгъстява още повече. Но трябва да знаем, че нищо не потиска и отслабва така организма, както недостатъчният сън. Слабостта, раздразнението, потиснатото настроение могат да бъдат симптоми не на зараждаща се депресия, а резултат от редовното недоспиване. Това не бива да го допускаме. Прохладната спалня, топлото одеяло, ниската възглавница и пълната тишина – това са прости условия за добър сън; колкото повече спим, толкова по-бързо тече времето и толкова по-скоро ще дойде краят на „черната полоса” и по-безболезнено ще я преживеем.
3. Не бива да се предаваме на паниката и пораженчески настроения; не бива да отпускаме ръце и да смятаме, че всичко е пропаднало и нищо не можем да направим, да плуваме по течението и покорно да очакваме катастрофата. Мъдрите хора съветват да се борим докрай, да направим възможното и невъзможното, упорито да вървим към победата.
4. Хуморът е силното оръжие на слабите. Добре е да погледнем на ситуацията, която ни тормози, с хумор. За целта трябва да с видим отстрани или да си представим хумористични сцени от литературата или от филми: например удар с торта в лицето; да погледнем на живота си отстрани като на комедия; можем да преразкажем неприятните събития по такъв начин, че все едно пишем фейлетон.
5. Когато сме в „черна полоса” в живота си, трябва да се стремим да живеем с настоящето, да не си спомняме за миналото и да не мислим за бъдещето. Миналите беди вече са безсилни и не могат да ни навредят; трябва да забравим обидите и пораженията и ще станем неуязвими; не бива да се плашим с бъдещи беди, повечето от които няма да се случат.
6. Необходимо е да излезем срещу неприятностите. Неприятните, но необходими действия трябва да ги извършваме, без да отлагаме, защото ако сме взели решението, дългите колебания само ще ни тормозят. Ако изпитваме страх, трябва да тръгнем срещу опасностите и тогава няма да ни бъде толкова страшно. Забавянето само ще влоши ситуацията. Неприятния разговор, хирургическата операция, напускането на работата или семейството – всичкото това трябва да се свърши незабавно.
7. Когато помагаме на другите, помагаме на себе си. Единственият начин да спасим себе си е да спасяваме другите. Мъдрите книги ни съветват да намерим хора, които се чувстват още по-зле, може и да бъдат животни. Когато помагаме на другите, ние се спасяваме от лъжливото и демобилизиращо чувство, че сме най-нещастните в света, и се убеждаваме, че сме силни и способни да извършим нещо добро, защото да решаваме чуждите проблеми винаги е по-леко отколкото своите.
8. Всичко ще отмине. В една песен от 80-те години Михаил Боярски пееше: „Все пройдет – и печаль и радость…” Ще отмине и „черната полоса” в живота ни и на нашата улица ще изгрее слънце. Когато нещата са най-зле, тогава започват да се променят към по-добро. Животът ще ни се реваншира заради „черната полоса” с широка, пълна с щастие и успехи „светла полоса”. Трябва само да сме търпеливи.
