Едно от най-важните дилеми днес е каква позиция ще заеме Китайската народна република в разрастващия се геополитически сблъсък между Русия и англосаксонската империя.
Дали азиатският гигант ще застане твърдо зад идеята за многополюсен свят, дали ще подкрепи Русия срещу глобалистите или ще изчаква развоя на събитията, за да вземе тогава страна.
За англосаксите (британската империя, НАТО, МВФ ООН и т.н.) позицията на Китай е особено важна тъй като небезизвестен факт е, че това е фабриката на света и че по реален БВП (а не стъкмисан като на САЩ и ЕС) отдавна е най голямата икономическа сила.
Моето скромно мнение е, че Китай вече е взел страната на Русия и това стана ясно след последния конгрес на ККП.
Тук, обаче ще разгледаме нещата през един друг аспект. Защо азиатският гигант ще е срещу англосаксите? Има ли исторически причини за това?
Китай е древна държава – с близо 4000 години писана история. Това е единственото държавно образувание в света, което е съществувало в добиблейски времена, заедно с древен Египет. В тази епоха в Европа са живеели само диваци.
През вековете азиатският колос е преживявал нееднократно небивал разцвет и пълно опустошение. Историческата памет на поднебесната е дълга. Там всичко се помни, нищо не се забравя и нищо не се прощава!
Последното унищожение на китайската империя, обаче е само отпреди век и половина и е дело главно на днешните кандидат глобални господари – англосаксите. Именно за това унищожение Китай ще си отмъсти, защото, както се знае, „отмъщението е хладно ястие“.
Сега – малко китайска история.
Управлението на династиите Мин (1368-1644) и последвалата я манджурска цинска династия (1644-1912) превърнали Китай в могъща сила.
В началото на XIX век цинската империя имала територия от 14.7 млн. кв.км. и население от 440 млн.души. (като се има предвид, че цялото население на земята в 1800 год. е под 1 млрд. души). Той бил икономическа суперсила, формираща повече от 1/3 от БВП на света.
Китайците си произвеждали всичко и нямали нужда от вносни стоки. По тази причина те нямали нужда и от бартерна търговия, а приемали само плащане в злато или сребро.
В останалия свят особено търсени били качествените китайски порцелан, коприна и чай.
В същото време базираната на алчност и грабеж Британска империя набирала сили и вече била господар на моретата, след като в редица войни победила съперниците си Холандия, Испания и Франция. Към началото на XIX век Британия била завладяла Австралия, Северна Америка, голяма част от Индия и редица острови в тихия, индийския и атлантическия океан.
Още в края на XVIII век „мениджърите“ на британската Остиндийска компания решили, че трябва да печелят и от търговия с Китай. Тъй като нямали големи количества злато и сребро (или не искали да плащат с такива средства) те измислили да снабдяват Китай с индийски опиум и с него да плащат на бартер качествените китайски стоки.
В 1781 година – далеч преди завладяването на цяла Индия, първият нейн британски генерал губернатор Уорън Хейстингс изпратил опиум, произведен от индийски мак, за да заплати с него изнасяните от Поднебесната империя порцелан, коприна и чай.
За Англия този бизнес е една от най-големите и лесни печалби, които е можела да извлече от новозавоюваната Индия. В 1835 година това ѝ донася милиони чрез безогледна контрабанда, тъй като опиумът е забранен в Китайската империя.
Разбира се, тази „политика“ се ползвала с пълната подкрепа на Лондон. Кралете от Хановерската династия Джордж III, Уйлям III. Джордж IV и кралица Виктория напълно подкрепяли и този крещящ акт на неспазване на никакви международни норми. Единствено изисквали търговията с Китай да е с положителен баланс за Англия.
Морал, правила, спазване на законите? За британците всичко това е без значение и днес. Важна е ползата, печалбата, която трябва да е колкото се може по-голяма. Затова и никой там не се противопоставял на подлия бизнес с дрога. Дори по-късно – в 1870, 1875, 1886 и в 1889, когато в английския парламент повдигали въпроса за забрана на опиумната търговия, тези предложения били отхвърляни.
Владетелите от Манджурската династия, виждали мащабите на опасността. В 1835 година над 2 000 000 китайци вече били завършени наркомани – това означава, че проблемът далеч не бил само икономически, а се превръщал и в социален.
Няколко пъти китайските власти предупреждавали британските търговци да прекратят търговията с опиум, но ламтежът за печалби вече бил затъмнил всякакви законови и морални задръжки.
Между 1821 и 1837 вносът на опиум в Китай се увеличил 5 пъти, въпреки забраната за употреба на наркотици, датираща от 1729 година.
В 1839 год. китайците взели мерки за охрана на бреговата си линия. Почти веднага заловили английски кораб с 20 283 сандъка индийски опиум, които на момента изхвърлили в морето.
Тогава военните кораби и войски на британския генерал-губернатор в Индия започнали, при явно незачитане на всички международни и човешки права, прословутата „Първа опиумна война“ срещу миролюбивия Китай, който просто искал да зачитат неговите закони.
В конфликта от 1840-1842 год. Китайската империя е победена. Чрез Нанкингския мирен договор от 26.08. 1842 год. тя отстъпила на Британската империя остров Хонконг и отворила за английска „търговия“ 5-те си най-важни пристанища. Освен това Поднебесната е принудена да заплати и огромна контрибуция в сребро.
14 години по-късно, след приключването на Кримската война, британците потърсили нов повод за военен конфликт с Китай. И го намерили – на 8 октомври 1856 г. китайски митнически чиновници инспектирали кораба „Ароу“ – китайска джонка, плаваща под британски флаг. Имало подозрение, че екипажът този съд се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиум. Китайците арестували 12 моряци и въпреки английския протест, не ги освободили.
След този инцидент Британската империя обявила на Китай „Втората опиумна война”, която също спечелила.
След Пекинското споразумение от 18.10. 1860 продажбата на опиум в Китай е легализирана напълно.
Дрогата носи на английския елит огромни печалби, особено на кралското семейство. Индийският опиум не им струвал почти нищо, а придобитите чрез него луксозни стоки се продавали на баснословни суми в Европа и британските колонии.
За Китай наркотиците се оказали по-страшни от чума. Загинали цели поколения. Особено засегната била интелигенцията.
Резултатите от поредната „боголюбива“ и „цивилизаторска“ акция на британците: през 1842 година населението на Поднебесната империя наброявало 416 118 200 човека, сред тях 2 млн. наркомани. През 1881 г. – населението вече е 369 183 000 човека, от които 120 млн. наркозависими.
Масовата наркомания довела Китай до икономически и социален срив. Негов резултат били няколко въстания (само в Тайпинското загинали над 20 млн.души) и граждански войни, загуба на територии и, в край на краищата, до ликвидиране на цинската империя в 1912 год.
Последствията от този геноцид Китай успя да пребори едва във втората половина на ХХ век. В последните няколко десетилетия той отново стана глобална свръхсила, точно както е бил и в XVIII век. Този път, обаче китайските управници явно са си научили уроците от миналото и едва ли ще допуснат ново подобно унижение и унищожение. По-скоро днешното китайско ръководство ще търси исторически реванш!
Иван Спирдонов
