06.02.2023

Когато държавата е разрушена, вината е на всички ни.

След 1989год. паралелно се развиваха няколко линии.

През март 1990 г. българското правителство, в лицето на премиера Андрей Луканов, се обърна към Ричард Ран с молба за „техническа помощ“ за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвиха национална стратегия в обем 602 страници за икономически растеж и преход към пазарна икономика.

Приватизацията се оказа грабеж и срути икономиката ни.

С постановление на Министерски съвет №76 от 20 юли 1990 г. фондация „Отворено общество (България)“ и даренията за нея бяха освободени от мита, данъци и такси. На фондацията бяха предоставени помещения в НДК, както и 500 000 лева за първоначални разходи. Разреши ѝ се извършване на стопанска дейност напълно освободена от данъци.

До 1995 г. българската държава допълнително финансира фондацията. основана от Джордж Сорос.
Силовите структури набраха скорост и се вляха в политиката.Децата ни възприемаха тези ужасяващи модели като условие за просперитет.

Започна промяна на ценностите, изопачаване на историята, унищожаване на националното ни самосъзнание.
Нивото на образованието и средата произведе нов тип хора – прагматични , чиито ценности се свеждаха до пари и кариеризъм.

Политическият елит преодоля различията си.Съюзиха се срещу нас за да бъде властта им вечна, проядена от корупция и родоотстъпничество.
Ние мълчахме.Едни оцеляваха, други богатеехa

Отчаяхме се.Станахме безразлични.
Държавата се сриваше, а ние чакахме промяна….някои поне.
Вече сме на границата след която няма връщане.Мисля че го разбрахме..
И е време да преодолеем онази безпощадна критичност към всичко и всеки, ,омразата и битките на егото.Те ни разделят.

Разделени ще жертваме България.Историята го доказва.

Румяна Ченалова