06.02.2023

Кметът на Стамболийски Георги Мараджиев, който е и шеф на ГЕРБ за Пловдивска област, безспорно има чувство за хумор. Преди година, след акция на ченгетата, той е отведен да дава показания заради подозрения в предизборни афери.

Излязъл от МВР-то, този доморасъл Архимед се провиква: „Нека ме назначат за шеф на МВР само за шест месеца, нищо повече не искам. Трябват ми само шест месеца.

Да ми дадат лост и опорна точка и ще преобърна МВР така, както обърнах Пловдив област”. Това, разбира се, няма как да се случи, но пък и той не получава обвинения от прокуратурата, въпреки шумната полицейска акция, предаде „Уикенд”.

Тази година, след като за втори път го водят показно да дава показания пред икономическа полиция, Мараджиев направо се обяви за дисидент.

„Чувствам се репресиран – каза той. – Ако апаратът не е репресивен, как можем да виждаме пушки-помпи, нахлуване в дома, нахлуване във фабриката.Такава полицейска акция беше и преди година. Това е начин за сплашване на мен като кандидат за кмет.

И това е дело на тези, които нямат интерес ГЕРБ да печели 17 общини в района”. В Стамболийски се чудят къде и как точно е видял пушки-помпи, но пък и този път обвинения няма. Все още.

В цялата тази суматоха на обиски и разпити Мараджиев обяви, че иска и трети кметски мандат. И как не, особено след като се разбра колко високо е ценен в партията си.

След двете операции на ченгетата той героично подава оставки като шеф на ГЕРБ в област Пловдив, но те са хвърлени на минутата. Нещо повече, съпартийците му след последния екшън в Стамболийски дори искат  оставката на шефа на МВР Иван Демерджиев.

Явно Мараджиев е незаменим кадър за ГЕРБ, още повече че на избори традиционно прави на пух и прах конкуренцията в областта.

Преди време се чу, че полицията намерила в негови хора списък с 1500 имена, но се оказало, че това не били избиратели, а гости за сватба. Как е станало такова „объркване”, не е ясно.

Жалбите и сигналите срещу кмета обаче се трупат като лавина от години, дори вече има нещо като скрита конкуренция по чия точно жалба се е задействала полицията при последната акция.

Демерджиев каза, че МВР работи по казуса още от септември, въпреки че оплакванията срещу Мараджиев са от години.

Един от най-старите критици на кмета е будният гражданин, както сам се определя, Илия Иванов, бивш стопанин на лятното кино, принуден да се откаже от него, след което общината му го взема, уж, за да го ремонтира, но го напълно съсипва.

Опозиция на кмета е и съветникът Атанас Мавродиев, който след битките си с управата на града осъмва с опожарен трактор.

Към двамата може да се добави и депутатът от БСП Атанас Зафиров, който преди време също проявява любопитство към модела на управление в Стамболийски и дори заяви, че там са уволнени социалисти-професионалисти и заменени с протежета на кмета.

Особено активен напоследък в критиките срещу Мараджиев е и депутатът от „Възраждане” Стоян Таслаков. Той остро възразява срещу опитите на кмета да изтегли 7,6 млн. лева кредит.

Да уточним, че през 2019 г. общината е с близо 4 млн. дълг, днес – със 7 млн. лв., но според кмета това не било кой знае какво задължение. Голяма част от парите са натрупани, понеже не е плащано за депонирането на отпадъците на сметището в Цалапица.

Депутатът Таслаков вади и други далаверки на местно ниво. Той прави собствено разследване и доказва, че близка до кмета фирма краде ток с инсталираните си из града кафе-машини.

Със снимки показва и пълното безхаберие на управата, която уж нещо гради, а после набързо го руши – по тази схема например се премахва карта на България, инсталирана в центъра на града. „4000 лева станаха на строителни отпадъци” – пише Таслаков във фейсбук и пуска видео на разрухата.

Опозицията в Стамболийски обяснява, че кметът тегли преди време 2,9 млн. лева, за да прави паркове и градинки, които после са преправяне няколко пъти.

Местните дори недоумяват – защо за подобни градинки не се ползват европари, но тях кой ги пита. Мараджиев се бие в гърдите, че не работи с пари на Брюксел, а с родно финансиране, сякаш то не идва пак от данъците на гражданите!

Като цяло опонентите на кмета са единодушни, че в Стамболийски непрекъснато текат някакви „ремонти на ремонтите” – строителни материали се местят от едно място на друго, беседки и пейки се разнасят и разместват нагоре-надолу, и градът подозира, че зад всичко това е скрито източване на пари.

Критиците на Мараджиев отбелязват още явният му афинитет към една точно определена фирма, чиято дейност е инсталиране на климатици. Въпреки това тя редовно печели търгове в общината за изграждане на публична инфраструктура.

„Забелязали сме как в цените, заложени за материали, има от два до три пъти завишаване на пазарната себестойност. Става въпрос за фирма „Професионал 777” – обяснява Стоян Таслаков. –  Фирма без никаква история, без опит”.

Според Търговския регистър тя е с 10 лева капитал, но пък от 2015 г., откакто в кметството влиза Мараджиев, е в непрекъснат възход и прави огромни обороти.

На онези, които критикуват градската управа, в Стамболийски обаче не се гледа с добро око. Таслаков, който много активно разобличава кметските афери във фейсбук, подчертава, че е следен, а също и заплашван със съд от разни общинари и кметски служители. „Лъжи не употребявам, показвам и доказвам с документи” – казва депутатът. Подобни заплахи, включително и палежи, са преживели и другите опоненти на кмета.

Въпреки тези обвинения в следене и терор, адресирани персонално към него, Мараджиев обаче се изживява като изявен демократ, при това – ветеран в битката за демокрация.

Още през 1990 г. отворил кафене и „имал смелостта“ да го кръсти кафе-аперитив „Демокрация“! „Ето така се започва бизнес – заявява той. – Искам да обясня на хората, защото много малко от тях ме познават, но тези, които ме познават, знаят, че моето богатство е плод на 30 години непрекъснат семеен труд в семейната ни фирма, която не е изградена за ден или два!”

През 1992 г., когато банките дават заеми най-вече на определени честни частници, Мараджиев тегли 100 000 лева кредит, като залага имота на баща си при 58% лихва. Прави цех за полиетиленови чували, фолио и пластмасови изделия в Цалапица.

„Не съм приватизатор, не съм купил чрез РМД някакво предприятие” – горд е с бизнес постиженията си той. Въпреки успехите си като производител, господинът все пак предпочита да се впусне в политиката. Защо ли?

И понеже е демократ навремето, казват, лично Иван Костов го инсталирал за шеф на СДС в града. После обаче обърнал курса и завил към ГЕРБ.

Мараджиев е имотен гербер, но категорично не свързва забогатяването си с партийната си кариера. Да, но в Стамболийски казват, че през двата му мандата общината трупа дългове, а през същото това време личното му богатство, както и благосъстоянието на неговата фамилия растат.

Кметът и близките му явно си падат по морски имоти и вече са натрупали достатъчно апартаменти на брега, така че могат спокойно да си живеят като рентиери. Подсигурена с морски имот е дори и невръстната внучка. В същото време в Стамболийски данъците са скочили двойно и местните роптаят.

В интерес на истината, през 2015 г. Мараджиев влиза в кметството и отбелязва, че вече е спестил 665 000 лева, а жена му – 45 хил. лева, като са си купили и три апартамента в Слънчев бряг, а колекцията им се увеличава с още един, но чак през 2019 г.

Колко апартамента има синът му, кметът не казва, твърди, че не знаел. Освен това от години медиите пишат, че владенията на фамилията в Слънчев бряг и Свети Влас са купени на цени около или под данъчната оценка. Иначе казват, семейството предпочитало да живее в Пловдив. Стамболийски е само работно място.

И още нещо странно, през 2015 г. Георги Мараджиев с размах описва в декларацията си имотите, но премълчава, че има и дългове, при това за над 3 млн. лева, заради които е ипотекирана фабриката му за полиетилен.

Не казва, че съпругата му Росица има дялове в семейната фирма „Полипласт Мараджиев”. Година по-късно обаче той отчита, че двамата с жена му са изкарали общо 2,5 млн. лв., след като се разделили с близо 6 декара земя под фабриката им. Мараджиев и Росица са я продали на… сина си.

Кой да повярва, че той е платил на родителите си 2,5 млн. лв., още повече че данъчната оценка на имотите е едва 68 000 лв.

Да уточним, че след като е избран за кмет, Мараджиев връчва предприятието на сина си. Общинският съветник Атанас Мавродиев задава логичния въпрос – струват ли 6 декара 2,5 млн. лв.? И сам си отговаря, че това е „фиктивна сделка за показване на доходи… Няма как да платиш 2,5 млн. лв. за земя”. 

Всеки, който дръзне да шуми около кмета обаче е подложен на тормоз. Трима души от едно семейство са уволнени от работа, след като писали във Фейсбук за „фарсов ремонт на общината”. Опозицията твърди, че освен тракторът на съветника Мавродиев, в Стамболийски пламнали и две коли на местен гражданин, опълчил се на кмета.

Мараджиев на свой ред се опитва да осъди за клевета един от главните си критици – Илия Иванов, който бил казал, че в общината се сключват сделки, а от тях се облажва кметът.

Заявил още, че „кметът източва общински пари, като сключва неизгодни сделки с консултантски фирми, има задължения в размер около 1 млн. лева, поради което осъществява тъмни и неясни сделки, като по този начин влизат пари в джоба му. Купува цветя с общински пари, които се оставят да изсъхнат нарочно, за да се купуват нови, и по този начин се източват общински пари”.

Илия Иванов споделил още, че от СДС Мараджиев взел много пари и така стартирал бизнеса си. За капак критикът на кмета написал във фейсбук, че Мараджиев управлява общината „като собствено еднолично дружество“. Съдът обаче не вижда в тези думи обида и Иванов е оневинен. Все пак човекът имат право на мнение, нищо че живее в град Стамболийски.

Мараджиев води дело и срещу депутата от БСП Атанас Зафиров. Обидили го думите, казани от социалиста на пресконференция: „Внасяме сигнал, свързан с действия на един от знаковите кметове на ГЕРБ – кметът на община Стамболийски Георги Мараджиев. Той беше персонално споменат от Бойко Борисов като кмет за пример.

Едно от първите му действия обаче е да уволни 42 служители. На тяхно място, според сигнала, получен при нас, са назначени лица, близки до самия кмет.” За тези думи Мараджиев иска 42 хил. лева обезщетение (по 1000 лева на глава), още повече че неговият предизборен слоган навремето бил: „За мен най-ценният капитал са хората”. Как точно се е развило това делото, не е ясно, много години са минали от началото му.

Факт е обаче, че докато текат всички тези разправии, полицейски екшъни, обиски и разпити, дела за клевета и т.н., Мараджиев успява да вдигне поредната разкошна вила. Този път в Цигов чарк.

Така в колекцията от летни имоти вече има и зимен дворец. И всичко това е на родна земя. Бедна ни е фантазията какво ли може да се случи при трети мандат.

narod.bg