29.01.2023

Спасители на тълпи /или по-скоро глутници/ се нареждат пред ЦИК, за да заявят официално участие в спасителната надпревара. Слушам изявленията им, програми /ако изобщо някой се сети да спомене такваз екзотика/, и оставам с едно такова приятно усещане – толкоз честни, трудолюбиви, родолюбиви, мислещи и съвестни граждани и селяни са се наредили в редичка, за да ни спасяват нас – простият народ, който според тях не знае какво иска.

След емоциите и приятното усещане, че някой ще ме спасява, докато си пия сутрешното кафе, разумът рЕзко се завръща и осъзнавам, че ако не бяха тия спасители последните 33 години, сега щяхме да живеем много по-добре. На практика се оказа, че спасителите спасяват себе си на гърба на народа, който се очаква да спасят. Е, все някой е спасен, ама не сме ние!

Сещам се за култови спасители като Иван Костов, Александър Йорданов, Соломон Паси /той ми е особено любим, един такъв присантимант имам като си представям разни работи, които, не дай Боже, може да му се случат/, Бойко Борисов /топ-спасител, така да се каже, с черната кожена тужурка долетя като Батман и спаси де що неуважена лелка имаше, като й осигури приятни сънища и мечти, а на по-големите късметлийки – и фотка на лелята, обвита в потното ръчище на спасителя/, Румен Радев, който много успешно спаси втория си мандат, като ни предаде нас, които му вярвахме, Кирил Петков /тук с лек евроатлантически мирис откъм Канада мина спасението/, естествено, да не пропуснем и Корнелия Нинова – вечна кандидат-спасителка и Костадинов, който смело и безотговорно заяви, че де що жив човек има на територията, ще го спаси, без значение дали човекът иска или не иска, а тези, които не го признават за спасител, ще бъдат пратени на остров сред реката, където Дренчев да им прилага някакви процедурри. Да си призная, донякъде ДПС ме кефят – никога не казват, че ще спасяват някого, а директно си казват, че разпределят порциите. Ашколсун за искреността. Поне не се правят на нещо, което не са.

Тълпите спасители, напиращи към изборите, ме карат да си мисля колко много народ иска да се жертва за нас. Едно такова приятно става, докато не се сетиш какво всъщност искат – власт и пари. Проблемът е, че читави много рядко влизат в парламента и обикновено не повтарят тази грешка. Системата е мръсна. Също като в мафията – там, не играеш ли по правилата, резултатът е винаги един и същ и завършва с цветя върху дупка два на един. В политиката е същото. Не се допускат несистемни играчи, освен по някакво чудо, но системата се самолекува и след това подобни грешки не се повтарят.

Проблемът е, че наказани спасители няма и няма и да има. Центърът е един, колкото и да ви се струва голям избора, всъщност много рядко има такъв. Сцената е в действие, завесата е вдигната, сценаристът и режисьорът са подготвили нещата. А публиката чака със затаен дъх представлението…..

Елена Гунчева