13.06.2024
константин_кацаров

Константин Кацаров - Автор

„Я“

Тихо…

Стигнах до категоричния извод, че не нося късмет. Дори обратното. Съсипвам всичко. Най-накрая го прозрях.

По Kоледа стават чудеса. Така е. Не знам дали името на празника се изписва с главна буква.

Израснах с Дядо Мраз. Не е уместно, само защото съм вече голям, да го преименувам и да започна да му викам Дядо Коледа.

Моето детство беше дефектно. Вечер си лягах като момче, а сутрин се будех отново същият. Днес човешката душа има повече права. Може да си избира различно по пол тяло и самосъзнание. За мен вече е късно. Ако можех да стана от сън с мисълта, че съм жена, сега щях да бъда любовница на себе си.

Интересно ми е как се самозадоволява такъв човек? Като мъж или като жена?

Не ме четете. Пиша глупости.

Не нося късмет. Присъствието ми е лоша поличба. В каквато и отборна игра да се включа, командата ми губи.

Последно бях от отбор „Лечев“. Представихме се много лошо. Не излъчихме нито един финалист. Но и не заслужавахме. Накрая Лечев остана да обитава руина.

Но не такава с археологическа стойност, а оглозган скелет на съвременна сграда. Те – децата от моя отбор сега ми се сърдят, но това не е мое мнение, а гол факт без бельо. Лечев избра да продължат напред състезателите с най-нисък зрителски вот.

Участниците, инкасирали най-малко внимание с песните си. Харесвам ги, но статистиката е все още налице. Не е нужно да съм гадател, за да преценя, че щом до този момент никой не ги гледа, после няма и кой да гласува за тях.

Треньорът реши да толерира музикантите, а не певците. Добре. Обаче състезанието е по пеене. Лечев или правеше на себе си на пук или обслужваше нечии други интереси. Не знам.

Няма и да разбера. Ясно помня възклицанието му, когато едно физически здраво момче от чужда страна и националност изпя своята песен. Вероятно и аз съм на същото мнение относно войната, но ако съм в такава добра донаборна форма и избягам от сражението, то поне няма да се показвам в забавно шоу по телевизията на друга държава.

Напълно е възможно и да не съм запознат с подробностите. Може би греша.

Отбор „Лечев“ беше рок. Колкото аз съм Шерлок.

Освен, че не донесох късмет на командата си, аз я и опетних. Не знаех, че ще стане така. Не подозирах размера на последиците. Казах една дребна истина и се превърнах в човек, който мрънка.

Е, никой не ми го е казал в очите, но до мен стига слухът, че някой някъде ми го мрънка зад гърба. Просто исках да ги защитя. Другите.

Така е. Знам, че има сценарий. Вие го знаете. Аз, ти, тя, то, ние, вие, те. За никой не е тайна. Добре е, обаче, да се пази достойнството на състезателя. Препоръчително е. Така мисля. Той вади на продукцията хляба.

Моето място не беше на финалите. Със сигурност. Нямам нужните качества. Отпаднах точно навреме. После щеше да бъде трудно. Защото щяха да гласуват хората, а не продуцентите. Имам обаче конфликт на интереси с английския език, а форматът не е български. Така е.

Не е редно да преминеш през предаването, без нито една песен на английски. Е, за някой може. Ироничното е, че през него минаха певци без нито една песен на български.

После се раздуха, че съм имал претенции. Не. Няма такова нещо. Отпаднах тъкмо навреме. Можеше обаче да стане без лъжи и обидно отношение. По-скоро беше пренебрежително. То, обаче, пак влиза в графата на обидното. Да, имаше лъжи, със значимостта на измами.

Това ни накара да се преброим. Болшинството беше наречено стадо. Така го устройваше малцинството нереализирани, неуспели, неосъществени, неузрели, неуравновесени и страхливи музиканти на надница. Те полудяха, откачиха, изкукуригаха, подивяха, полудяха и се самоизядоха.

Да им е вкусна собствената им плът. Пуснаха кръв дори такива, които биологично са спрели да отделят такъв род плазма. Колко трябва да си озверял, за да ти дойде нещо, което безвъзвратно си е тръгнало? Те обаче не се ядосаха на истината, защото не са били очевидци на обезглавяването ѝ, а се изнервиха от мен. От завист. Искаха те да я кажат, а не аз. Истината.

Така е. Пропускаш миговете докато си лягаш като момче. На сутринта вече е късно. В един момент тестисите ти те зарязват, а някои неща без топки не стават.

Иронията е, че тези, които уж се опитах да защитя, неделя вечер отидоха на купон по случай финала на предаването. Те изнесоха концерт. Предварително знаеха, че няма да им платят. Входът отиваше за организаторите, бендът и кръчмата.

За певците оставаше славата. Тях това ги устройва. Изпълнителите. Нищо, че повечето ми казаха, че съм постъпил правилно. Това е причината те по всяко време да продължат да бъдат използвани. Интересът е в медията, а не в истината. Телевизията може да ги направи известни, а истина ще накара телевизорът да ги презре.

Те дори вече не си играят с мен. Така им заповяда медията. Разбира се, че я послушаха. Там има мръвка и зрелище. Истината е постна. Добре, че съм се погрижил да имам свое потомство. Доведените деца лесно ги прежалих.

Стига за мен. Да кажа нещо за българския. Повечето избират на баницата мекото. Кавъри на английски. Да, на български се пее по-трудно. Знам го от опит.

Забелязах, че тези, които пееха на български – почти нищо не им разбрах от текста. На английски ги чувах ясно.

Нямам против чуждите езици, но нека бъде наравно. Поне половината песни да бъдат наши. Имаме шедьоври. Не ги чух. Нямали правата. Платете и ще ги имате.

Не може всичко да ви е безплатно. Английските са евтини и знаем кой ги вкарва. Това е истината. Изгода ѝ е името. От всичките радия в България не знам дали има пет процента българска музика. Тя също е избрана.

Въртят се едни и същи изпълнители и членове на техните секти. Нищо не е лично. Всичко е бизнес. Случайни не се допускат да стават известни и да ядат от масата на избраните.

Гласовете на менторите от предаването. Какво за тях? Ами не са нещо необикновено. Има в пъти по-надарени певци от тях. Те, обаче, ежедневно тънат в забвение. Няма логика. Съществуват интереси.

Финалът на шоуто предизвика вълнение. Негативно. Защо? Тук нали гласува публиката? Тя избра. Ако е така, няма за какво да има недоволни. Не знам дали е така. Нямам доказателство, че съществуват манипулации.

Моят фаворит беше Никола. Открояваше се от еднаквостта. Отличаваше се доста. Момичетата бяха почти еднакви. Тези, в този епизод от предаването и онези в предишните. Едни и същи песни и едни и същи вокални умения. Добри са, но еднакви. Никола беше различен, ала публиката избра друго.

Пазя съобщение отпреди няколко месеца, което съм пратил на дъщеря ми. Още от времето на първия кръг. Тя ме попита кой ми фаворитът. Написах ѝ, че ще спечели Надежда. Не знам откъде знам. Момичето пее много хубаво.

Дъщеря ми може да потвърди. За съобщението.

Чувам хора да казват, че този или онзи го чакало бляскаво бъдеще. Щели да покорят световните сцени. Глупости на търкалета. Нищо няма да покорят. Не мога да посоча нито един български изпълнител или група, покорили световна сцена. Поне една.

Не визирам оперните ни певци, а такива – пръкнали се от формати. Не намеквам и за тези, които сме пели в чужбина пред български общности.

Вече се подготвят кастинги за ново предаване. Старите кадри са забравени. Малко пари за един и мимолетна популярност за няколко други. Пиано баровете протриват ръце. Имат нужда да консумират нови лица за кавъри. Скоро главата на славата ще падне, посечена от ръката на депресията и забравата. Прожекторите и медийните изяви ще секнат. Така изглежда краят.

Държавата не е точната, а и цифрата не е малка. Трябват собствени песни, огромна реклама, албуми, зали, много саможертви и работа. Нужни са пари. Доста. Кой ще ги даде? Менторите? Та те са на заплата и хонорар, който лесно се похарчва. Ще подарят една песен, един клип. Колко благородно. Но недостатъчно.

Когато започнах да правя музика, заделих около един милион. За двадесетина години го похарчих. Концерти, клипове, реклама, над двеста песни и куп други глезотии. И?

И нищо. Знаех, че съм обречен. Просто ми се правеше секс с ялова булка. На български. Така ми харесва. Омръзна ми от английски кавъри и многознайковци, на които не им се разбира какво пеят на български.

Пазарна икономика? Не мисля. Не знам. Просто не чувам нито една своя песен по радиото. От всичките над двеста. Да речем, че на мен ми е голяма устата. А на другите послушни? Не знам дали са стотици или хиляди.

Това е истината. От „А“ до „Я“. Бедна е и не носи изгода на златен поднос. Едно, обаче, е сигурно. От нея не се хваща венерическа болест.

Ваш духовен гинеколог К. И. К.