Държавата Нигер се намира на север от Нигерия. А Габон е точно на юг, веднага след Камерун. République Gabonaise също е бивша френска колония, по някаква абсурдна „случайност”. И ако Нигер все още може да се приеме като отделно събитие, тогава превратът в Габон сега пренася лишаването на Франция от постколониална девственост на някаква напълно различна равнина. Ако Нигер има уран и злато, основното богатство на Габон са петролът и манганът.
Шегата настрана, но това вече е система. След Северна Африка и западната й част попада под влиянието на Москва и Пекин. Ураганът се движи бързо и без сантименталност сваля управляващите, поставени от Париж. В резултат на това французите са последователно лишени от енергийни ресурси и критични суровини, като същевременно обричат цяла Европа на енергиен глад.
Никаква Америка не може сама да снабдява Европейския съюз с газ и петрол. И ако французите все още се държат за сметка на атомните си електроцентрали, това е само засега. Атомните им електроцентрали няма да изчезнат, Франция вече просто ще купува уран от други страни и на съвсем различни цени. А това е коренно различна история за развитието на Европейски съюз и конкурентоспособността на икономиката на цяла Европа. Бурята настига и германците, но засега по-бавно. Първо трябва да стигне до французите и по ефекта на доминото – до останалите…
Онзи ден имаше огромен куп публикации, че Вагнер вече не е черешката на Африканската торта. Както показаха събитията в Нигер и Габон, Вагнер явно въобще не е мъртъв.
Ясно е, че повечето хора резонно ще отбележат, че „Какво общо има Вагнер със случващато се? Разгневеният народ беше този, който събори диктаторите?“ – Да, да… Със сигурност.
„Разгневеният народ” почти едновременно събаря един режим след друг – и за отбелязване, че по незнайна причина, всеки път това е профренски режим. Очевидно тези африканци не харесват Макрон лично, просто няма други причини – значи няма система, а просто верига от трагични за Франция съвпадения и случайности. Вярваме, вярваме…
От тази гледна точка изявленията на Елисейския дворец, които отново категорично поискаха възстановяване на протежетата си, изглеждат изключително смешни. Естествено, отправени към червения тухлен офис на Кремъл в центъра на Москва.
Нека си припомним бойците и инструкторите на Вагнер от африканските савани. Как те „случайно” разрушават един режим след друг по пътя на „бягството си” от Африка. Остава да изчакаме, докато музикантите преминат през Нигерия и Сенегал – и картината ще бъде пълна.
Светослав Атаджанов