Тия биха обезкуражили дори Теофраст – толкова са разбъркани отвътре.
В тях има най-различни примеси.
Долавят се черти от Угодникът на Теофраст, но също и от
Престараващият се.
Имат нещо и от Престореният, и то в немалка степен, а за празнодумството им е излишно да говорим, те постоянно омърсяват слуха ни с него – и дори сякаш се гордеят с това.
Да, да, за нашите политически мелези става дума.
Те са безцеремонни без никаква мярка – могат да увесят нечие чуждо знаме в кабинета си на висш сановник, те дори биха се завивали нощем с него, без никакъв свян.
Един се хвалеше, че носел боксерки – гащи, както той се изрази – с цветовете на американското знаме, такъв като нищо би се разходил по гащи и на някой прием в американското посолство.
Тия особи са в едно негласно, а в някои случаи и публично състезание помежду си по престараване – нечистата им кръв ги тласка към това.
Бащите на мнозина от Престараващите се днес са с окървавени ръце – и отрочетата им трябва някак да изкупят греховете им.
И ето ти го фалшивия български антикомунизъм, практикуван предимно със заклинания.
Сега Престараващите се са се захванали с една нова дивотия: членството ни в НАТО и Европейския съюз да се впише в Конституцията на България.
И още: да се забранят референдуми, свързани с членството ни в двата съюза.
В нито една друга страна верноподаничеството не е гарантирано по толкова унизителен начин.
Но нашите Престараващи се искат да си останем шампиони в целувачеството.
Бащите им се натискаха да правят България 16-та съветска република, тия ни искат като 51-ия американски щат.
Изглежда, че все ги човърка мисълта за изневярата, за предателството към делото на бащите им – и затова търсят всякакви поводи, за да изразят актуалното си верноподаничество.
Елена Поптодорова продължава да разнася по медиите налудната идея за превръщането на Основния ни закон в запис на заповед, издаден в полза на НАТО и Европейския съюз.
Веднага след Промяната, в началото на 1990 година, когато мнозина се пребоядисваха в синьо, тя искаше да изглежда като мечката гризли на БКП/БСП, толкова стръвно бранеше интересите й.
Беше готова да се сръфа с всеки за всяка думица срещу любимата й партия.
Беше толкова обсебена на тази тема, та веднъж почти се закле във „Всяка неделя“, че никога няма да измени на възгледите и убежденията си.
Понеже била „постоянен човек по сърце и душа“ – така се изрази.
Никога няма да измени – наистина никога – никак и никога.
И ето го ефекта от нейното постоянство: днес тя е най-яростната антикомунистка – натовка – евроатлантичка – такава е по сърце и душа, вън от всякакво съмнение, у-бря.
Ръмженето на гризлито е заменено от пискливия лай на булонката и от тракането на зъбките й, когато тя се опитва да захапе въздуха – за друго не й стигат силиците.
Но пък няма да измени на възгледите и убежденията си, никога – и това е сигурно, нали.
Това са удивителните превращения на Човекът-седло.
Преди време смятах, че хората-седла специално са издирвани от нашите нови братовчеди/каубоите – но не е така.
В неудържимия си нагон да бъде оседлавани, те сами навират правоверните си главици в чатала на каубоя.
Седлата са особено приповдигнати напоследък, защото жадуваният от тях 51-и щат е оставен на прищевките и изстъпленията на трупа случайници – а те са по-голямо зло дори от мътните порои, които ни давят от време на време – колкото Бог да провери все главанци ли ни управляват.
Не е ясно, защо той си губи времето с тия проверки, когато това е очевидно.
Но може и да е прав, дори Истината трябва да се проверява периодично – доколко е годна изобщо.
А и Бог е наясно, че ние сме готови и него да го зарежем, когато решим, че вече не ни е нужен.
Нещастници сме си – грешен резултат на някакви смутни времена и на още по-смутни сметки.
Когато Прехода тегли чертата, сметките за нищо няма да излязат.
Денков пък се изразява тъкмо като човек, който не е близвал досега и една молекула от политиката.
Ето една негова премъдрост: „Мнозинството може да стане коалиция, когато има доверие“.
Вярно е, че тукашното политическо говорене отдавна е напълно оварварено, напоследък и със специалния принос на ПростоКирчо.
Неговото „дранчене“ – тази дума е едно от създанията му – е силно заразно и вече почти всички край него дранчат като празни тенекии.
Но цитираната по-горе фраза на Денков е пределно скверна – защото е поредното признание, че ни управлява хора, които си нямат никакво доверие.
Сякаш някаква шайка функционира в състояние на съвършено измамничество – нямат си доверие, но някак пък добре си съжителстват.
Тъкмо така функционират и различните кланове на мафията.
Медиите покорно намират подобно съглашение за приемливо.
Покорно приемат за нормална и фразата на Денков – а тя очевидно е избягала от някаква лудница за побъркани думи.
И фамозната дума „сглобка“ бе посрещната като нещо нормално, въпреки, че си е направо позорна.
Защото подсказва, а дори и натяква, че някакви невидими механизми удържат властта от разпад – невидими, тъй като едва ли са достатъчно почтени.
Но, понеже спасяват от разпад Властта, може да са и порочни, колкото си щат.
„Сглобка“ намирисва на нещо развалено – подсказва, че се търси спасение от разпада с ударни дози развала – главно лъжи и измишльотини, както и користни намерения, неособено старателно прикрити.
Сглобката, тъкмо защото е представяна като неизбежното зло, може да оправдае всичко – дори и най-дивашките решения на Властта.
Заради нейната „неизбежност“, вероятно ще бъде направено всичко, за да се удържи тя.
***
Какво си казвате, когато чувате по телевизията призива
„Да изчистим заедно България!“
Кеворк Кеворкян
