Когато мълчиш, а си видял престъпление или лъжа, си съучастник.
– Бихте ли мълчали, ако сте свидетел на убийство? И тогава с какво сте по-различен от убиеца?
– Бихте ли мълчали, ако сте свидетели на кражби и корупция? И с какво ще сте по-различни тогава?
– Бихте ли мълчали, ако знаете, че се подготвя диктатура и подмяна на волята на народа? И помагате с вашето мълчание?
– Бихте ли мълчали, ако знаете, че някой злоупотребява с идеите за България и лъже народа, който го смята за последна надежда?!
Ако мълчите, сте просто съучастник. Аз не искам да съм съучастник нито на престъпници, нито на такива, които работят против интересите на България и предават хората, които им вярват.
Мълчанието не е злато, мълчанието е ПОЗОР! Защото това не са лични отношения. Бихте ли мълчали, ако ваш братовчед бие жена си и детето си? И как ще се чувствате, ако един ден се стигне до смъртта им, защото ВИЕ, точно ВИЕ, сте мълчали за злото?
Злото има достатъчно войни. Но Доброто и светлината също имат. Всеки, който вярва в истината, в доброто, в любовта към хората, е войн на Бог и се бори за ближните си. И понякога личният комфорт трябва да бъде оставен на заден план, заради това да постъпиш правилно. Без значение на камъните, които летят по теб……
Елена Гунчева
