Целите им ни връщат назад в годините, когато родителите на днешните поборници също са изготвяли списъци с враговете на народната власт
Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ внесе необходимите документи, както и 9999 подписа за регистрация в Централната избирателна комисия (ЦИК) за предстоящите извънредни парламентарни избори на 2 април, обявявайки, че са подписали официално споразумението за съвместното явяване на предстоящия вот.
Както възторжено ги именува съпредседателят на ПП Кирил Петков, това са т. нар. „добри сили“ (ДС), които обединяват „Всички демократични общности, партии хора с каузи, активности и идеи“. Петков не пестеше възторжени слова и при регистрацията, заявявайки, че съединението прави силата и най-накрая надеждата на всички българи ще стане реалност.„Вярваме, че надеждата заедно ще можем да я постигнем заедно, не само ние, но и цялото гражданско общество, което се надява за нова България, за България, за която всички си мечтаем – време е да го направим заедно“.
Христо Иванов също не пропусна да влезе в подобна патос, говорейки за „силите на статуквото, които са забили пети и не дават България да тръгне“, а ако българските граждани не подкрепят ДС, страната ни щяла да продължава да тъне в безвремие, дори заплаши той.
Целите са ясни – ПП и ДБ да станат първа политическа сила, депутатите им да се увеличат, като тайничко въпросните се надяват да имат мнозинство и да успеят самостоятелно да съставят кабинет. Е, последното е абсолютно фантасмагорично, но няма лошо Петков и Иванов да си помечтаят.
В отиващия си вече парламент двете коалиции имаха по 53 (ПП) и 20 (ДБ) депутати. Дори и да съберем тези суми, което въобще не работи по този начин, бройката става едва 73. До 121, необходими за мнозинство, има доста още.
Като основни приоритети ДС са посочили борбата с корупцията, запазването на западната ориентация на България и… да, познахте, съдебната реформа. Разбира се, обединява ги и общата борба срещу основния им враг ГЕРБ.
Всички тръпнем в очакване да разберем под какво име ще се явят на предстоящите избори, макар именно ДС много да им отива. Според добре запознати източници, ПП наистина държали името на коалицията да е „Добрите сили“, което обаче не се нрави на ДБ.
Не по-малко интересно е кои са ще останалите формации и сдружения, които евентуално ще се присъединят към тях, като отново ПП държат на принципа на Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече“, докато ДБ се опасявали да не се стигне до включването на Сульо и Пульо в общите листи. За Сульо не знам, но само си представете колко положителни вълни ще изпрати към избирателите включването в листите на някои персонажи, популярни с прякорите си, например „Тъпото“, или пък други, които станаха популярни с влечението си към ковчези.
Съдейки по най-гласовитите за провеждането на Великата съдебна реформа, която означава предимно елиминиране на неудобния главен прокурор и овладяване на прокуратурата, която и гражданска организация или пък някоя партия да се включи към вече колабориралите се ПП и ДБ, ще постигне единствено дооформянето на образа на политически Франкенщайн.
Не по-малко интересен ще е и въпросът с листите, който към този момент бива избягван – едно, че още не е ясно колко ще са участниците в отбора на ДС, второ – реденето винаги носи драматичен привкус, да не говорим пък, когато основните действащи участници са спойка между няколко различни партии, всяка със своите надежди за по-голямо представителство в Народното събрание.
Това обаче не попречи на пригласящите им медии и анализатори да започнат да оформят един позитивен и чист образ на бъдещата коалиция, бързайки да ни уверят, че се касае за положителен процес, който ще генерира позитивна енергия, която да бъде използвана срещу… ГЕРБ. Да не бяхте решили, че тази добра енергия на добрите сили е за вас, уважаеми избиратели. А, моля, моля, има си приоритети. Първо ГЕРБ, Борисов персонално, после Гешев, лошата прокуратура и т. н. Враговете на новата народна власт вече са идентифицирани и посочени.
Това е всъщност обединението на ДС, което поглежда даже към предстоящите през есента местни избори, като заяви и Петков – „Голямата битка са местните избори, там имаме нужда от 20 000 души свестни хора…“. И макар от „здравите сили“ (които болезнено навяват спомени за едни доста мрачни времена – по света и у нас) да преминахме към „добрите сили“, реториката е една и съща, хората също, а целите им ни връщат назад в годините, когато родителите на днешните поборници, също са изготвяли списъци с враговете на народната власт, обещавайки на народа светло бъдеще.
Автор: Виктория Георгиева
