“Народните” ни “избраници” се държат като глутница побеснели кучета. Ръфат отвсякъде онова, което е останало от Родината ни.
Едновременно искат да ни сложат хомота на чуждия дълг – като ни вкарат в “еврозоната”;
Да ни въвлекат във война – като подарят всичко, което е купено, за да пази тази земя;
Да ни поставят под угрозата на Истанбулската Конвенция;
Да затворят тецовете ни, но също безвъзвратно да ни отнемат и АЕЦ /чрез гориво, което не е за тези реактори/;
Да ни оставят без достъп до евтина газ;
Да ни накарат да купим и сами да си затворим Лукойл, който без руския нефт – просто загива…
В това време ние избираме подаръци за последната нормална Коледа /Божик/, който ще имаме за близките – идни години.
Вероятно така трябва.
/знаете за козела, който рекъл: НИКОГА! .. но накрая все пак го издоили/
Мисълта ми е, че който казва:
“Този народ е народ от катили!” – вероятно греши.
Когато човек или животно са твърде болни или тежко ранени, тогава не рипане му е “майката”, а съхраняване на силите – доколкото това е възможно.
Фактът, че всичко от по-горе не се приема от хората и те, макар и пасивно, но борят се срещу него – всеки в ума си е една “брестка крепост” – това подлудява враговете ни.
В пряк сблъсък ще победят. Отдавна в ръцете им са всички служби и лостове.
Могат да наложат каквото са решили, но няма как да ни накарат да го приемем.
Спомнете си хремата.
Същото е.
Христо Христов