Моите акрани, пенсионирани журналости, няма как да не помнят професор Бршуков от Факултета по журналистика. Стар социалдемократ – това го уточнявам за тия, дето реват за преследваните хора, които не са комунисти и не можели да правят университетски кариери. Глупости на търкалета. Преподаваше ни история на журналистиката – само да го видиш в коридора и веднага разбираш, че е професор. Интелигентен, благ, възпитан…
Ние, зайците в първи курс, не го пускахме да си тръгне след лекциите и все си намирахме нещо да го питаме. За всичко.
Един въпрос към него от колежка и полученият отговор ми стана кредо в журналистиката. За цял живот.
Девойката го попита, нали журналистите трябва да са НАХАЛНИ?
– Не – отговори професор Боршуков – трябва да са НАСТОЙЧИВИ.
Толкоз – кратко и ясно.
Има разлика, ако си грамотен и разбираш разликата.
Днес превърнаха в героиня една млада жена с дефицити в разбирането на думите.
Нахалството бе издигнато във висша ценност на журналистическо поведение.
Нахалство на махленско ниво.
Оставям настрана политическите пристрастия – тя просто изпълняваше това, което изискваха от нея собствениците на телевизията, поради зависимости, либерална европейска политика и въведената в норма липса на плурализъм.
Всички водещи на предавания от трите основни телевизии са като нея – разликата, не особено голяма, е в престараването и липсата на елементално възпитание.
Тази особа, за която се правят протести е на ниво лели, които се карат на опашката в магазина, или в метрото – тя е една закъсняла героиня Варламица от „Чичовци“ на Вазов, повест, която едва ли е чела.
Но е запомнила как майка й се е карала с комшийките – просташки НАХАЛНО.
А баш европейците на площада я правят героинка, пример за джензитата, които казват сори, вместо извинявай.
НАХАЛСТВОТО не е свобода на словото – свободата на словото е журналистът да е НАСТОЙЧИВ, когато задава въпроси към събеседниците, все едно какви възгледи изповядват те.
Другото е слугинство, а слугините господарите ги изхвърлят, когато не им вършат работа.
И накрая – никой журналист, обикновен наемен работник, не е венчан за работата си. То и венчаните се разтурват, та какво остава да си поредната прислужница – тях па най-лесно ги изхвърлят, барабар с парцалите им, особено като са се идентифицирали с пачаврата.
/За тези, които не знаят – пачавра е мазен парцал, с който се бърше помията из кухнята. Често се употребява за жени с особено поведение. В случая на „героинята“ е точно./
Зоя Деянова
