Препоръчвам на всеки, който се интересува от причините за падението на Руската империя, да прочете биографията на Григорий Распутин и на балерината Матилда Кшесинска – разбира се, несъкратени.
Подобни явления не са съществували, нито пък са могли да съществуват, в никоя европейска държава в началото на 20-ти век, камо ли в СССР. И двете са породени от полуфеодалната, автократична империя. А еволюцията на митологизацията на образите на Гришка и Малечка от съветската, а след това и антисъветска пропаганда, трябва да се изучава като нагледно помагало във всички центрове, обучаващи специалисти по хибридна война.
Императорският балет е и едновременно харем на царете и великите князе. През 19-ти век в Императорския балет са служили 676 балерини и танцьорки, от които 377 никога не са се омъжвали.
Николай I е имал поне седем любовници балерини. Александър II се е опитвал да пази в тайна връзките си с балерини. Само аферата му с балерината Александра Симская става известна. Александър III, за разлика от дядо си, не е бил голям фен на балета. За него е известна само една любовница балерина – Евдокия И. Предтечина. През 1884 г. тя ражда син и, следвайки традицията, установена от Николай I, императорът става кръстник на незаконното и дете.
В края на 19 век две балерини успяват да станат „втори съпруги” на велики князе. Например, великият княз Константин Николаевич живее щастливо до края на дните си с балерината от Мариинския театър Анна Кузнецова.
Друга „паралелна“ съпруга е балерината Екатерина Числова. Катя завършва Императорското театрално училище на 18-годишна възраст и започва да се изявява в Мариинския театър редом с балетиста Феликс Кшесински.Тогава се запознава с великия херцог Николай, третият син на император Николай I.
Руските историци пропускат да споменат, че първата учителка по балет на Николай II не е била Матилда Кшесинска, а Мария Лабунская. Аферата ѝ с Царевича започва веднага след като завършва театралното училище през 1886 г.
Матилда и Юлия Кшесински са били добре познати на Лабунская и тя често се споменава в дневника на Матилда. И Кшесинска, и Лабунская са били свързани с Царевича и двете са се познавали. Въпреки това, те са били приятелки и, както показва дневникът, в продължение на много време. Това звучи много като шведска „тройка“. Други възможности са чисто спекулативни. Но, уви, няма документални доказателства за фактическата такава. Очевидно Матилда е успяла да компрометира Лабунская. Може би това е свързано с фразата в писмото на Кшесинская до Николай от 18 юли:
„Скъпи Ники. Бързам да те уведомя, че в понеделник ще пристигна в Красное. Мисля, да ти раскажа нещо интересно за Лабунская”
И така, в края на юли 1892 г. Александър III нарежда на началника на полицията в Санкт Петербург да даде на Лабунская голяма сума пари и след това да я експулсира от Русия. Любопитно е, че Кшесинская, след като посещава Париж през септември-октомври 1892 г., пише саркастично на Николай: „В Париж видях бившата ти пламенна любов, Мария Лабунская.“
В Париж Лабунская се изявява в Гранд Опера и Фоли Бержер.
Несъмнено Матилда обича Николай, но това не я спира да флиртува с братовчед му Сандро (великият херцог Александър Михайлович). От дневника на Матилда: „И така разговорът ни се проточи дълго време и засегнахме такива теми, че ако имаше трети човек, той щеше да се изчерви. Сандро също настоя да отидем в Чикаго; той също ще бъде там през март.“
Но Ники (Николай ІІ) се оженил за принцеса Алис Хесенска, а Сандро се оженил за Ксения, дъщерята на Александър III. Поради липса на по-добър вариант, Матилда се спряла на брата на Сандро – Сергей.
Сандро бил умен и красив, докато Сергей бил гразен и плешив. Но той имал огромно предимство, бил е на най-доходоносната позиция в Русия – генерален инспектор на артилерията. Там той упражнявал пълен контрол: не се отчитал пред военния министър, а цар Николай ІІ никога не се намесвал в артилерийските въпроси.
По време на управлението на Александър III в Русия се развива съвременна артилерия съвместно с Прусия с артилерийските системи от 1867 и 1877 г. Александър II продължил делото на баща си и завършил изграждането на три от най-мощните крепостни линии в света по западните граници на Русия.
Но Сергей, заедно с Матилда, ръководството на фирмата Шнайдер и бордът на завода Путилов създали организирана престъпна група, която източила милиони златни рубли от хазната. Френското правителство искало Русия да притежава само лека полева артилерия и при избухването на войната да атакува Германия.
През 1910 г. Сергей пренебрегва тежката (обсадна) артилерия. Крепостите са изоставени, а през 1909 г. генерал Сухомлинов изпраща на царя доклад: „Оставянето на западните крепости в сегашното им състояние би било предателство.“ Сергей обаче обещава на царя да превъоръжи крепостите до 1930 г. И това е всичко.
Милиони се стичат от фирмата Шнайдер и фабриката Путилов към Матилда. Освен всичко друго, Матилда става един от основните акционери на оръжейните заводи Путилов. Тя построява огромни дворци в Стрелна и на Кронверкския насип в Санкт Петербург, както и още две вили на Лазурния бряг.
Матилда пътува до Крим и Париж в собствения си луксозен вагон. На рождените дни на Матилда в Стрелна се събират над хиляда гости и дори разписанията на влаковете са променяни.
Аферата ѝ с Царевича донася на беднана Матилда състояние, еквивалентно на това накрупен търговем от трета гилдия, както и на Кузнецова, Числова и други балетни учителки. Но аферата ѝ с Артилерийското ведомство прави Кшесинска мултимилионерка.
На 18 юни 1902 г. Матилда ражда син Владимир. По този повод Владимир Теляковски, директор на Императорските театри, пише в дневника си: „На кого ще бъде назначено детето, все още не е известно. Някои казват за великия княз Сергей Михайлович, други за великия княз Андрей Владимирович; трети говорят за балетиста Козлов.“
За всеки случай Фьодор Козлов е изгонен от Мариинския театър и той започва да танцува в трупата на Дягилев в Париж. В началото на 1913 г. Козлов пристига в Ню Йорк, където е залят с предложения. В Ню Йорк Козлов основава нова трупа, наречена Императорски руски балет. Работи в Холивуд от 1917 г. Режисьорът Демил нарича Козлов „Наполеон на филмите“.
Но след това избухва Революцията и на 19 февруари 1920 г. Матилда, момчето и Вова и великият херцог Андрей Владимирович напускат Новоросийск с италианския параход „Семирамис“. През 1921 г. Андрей се жени за Матилда и Вова променя фамилията си от Сергеевич на Андреевич.
От 1921 г. насам Кшесинска се изявява на голямата сцена три пъти. Тя интересува публиката по-малко като балерина, отколкото като любовница на трима, а според други източници и четирима велики князе от династията на Романови. Матилда пропилява огромното си богатство и настъпи бедност. За да печели пари, Кшесинска се обърна към писане на мемоари.
И накрая започна последната ѝ афера – кореспонденция с КГБ. На 10 май 1957 г. В. К. Журавльов, директор на музея „П. И. Чайковски“, изпраща писмо до Кшесинска с молба да изпрати на музея материали за ролите ѝ в балетите на Чайковски.
През 1957 г. хората, дори тези с близки роднини сред емигрантите, се страхуваха да им пишат. А, изведнъж директорът на музей започва кореспонденция със скандален емигрант без знанието на КГБ?
Възниква естествен въпрос: защо на „ведомството“ би била нужна обеднялата 85-годишна жена, отдавна извън политиката и изкуството? Въпросът е сложен. Тук действа многоетапна схема с различни възможни резултати. Журавльов (КГБ) се опитал да примами Кшесинска в СССР, но старата интригантка отказала да отиде и поискала пари.
На 6 март 1960 г. Кшесинска пише, че е предала пакет, съдържащ ръкописа и на Виталий Ждан, културния аташе в Париж. Ждан преди това е служил в Главния военноморски щаб на руския флот, където е получил орден „Червената звезда“.
В Париж през 1960 г. „Мемоарите“ са публикувани на френски език. В Москва ръкописът „се изгубил“. Едва 34 години по-късно, през 1995 г., той бил намерен по чудо в архива на библиотеката „Ленин“. Скриването на откриването на ръкописа станало неизгодно за тайните служби, тъй като преводачката Л. Б. Попилина започнала да превежда на руски език френското издание на мемоарите на Кшесинска, публикувани през 1960 г. Оттогава приказката за бедната Матилда в ролата на Пепеляшка с нейните три принца се превърнала в настолен учебник за днешните руски балерини…
На снимката: Матилда Кшесинска като Есмералда в балета „Есмералда“, поставен в Мариинския театър. Това е една от определящите роли в кариерата ѝ.
https://djani.blog.bg/
