Вчера в сороските медии се е завихрил колосален водовъртеж на клевети срещу Русия и Националния празник на България Трети март. Изкопани, изтупани от праха и показани в едър план са били отдавна съсухрени мумии, чийто единствен принос в журналистическата професия от десетилетия, е злобното ругателство към всичко руско. Без изненада прочетох, че сред тях се е намърдал и московският възпитаник и сътрудник на ДС Иво Инджев. В интервю, публикувано от сайта днес.бг, психорусофобът повтаря пещерни неистини от „бестселъра“ си „Сан Стефано е една измама“ ( 2018 ). Те са толкова плоски и лесно разобличими, че се чудя как този субект, който остаря без време и се спаружи от мизантропия, си позволява публично да ги произнася и да се надява, че обществото ще ги преглътне безкритично. То е все едно да мяташ въдица без стръв и да каниш гости на рибена чорба. Явно самозваният „историк“ разчита на пълното невежество на младото поколение.
Ето какво твърди псевдоекспертът „по история на международните отношения“ Инджев:
„3 март е една измама. Това е един предварителен договор между две евразийски империи, които се борят помежду си за надмощие на земите, в които са живели българите. Една от тези империи – Руската, дори не нарича българите българи, а целенасочено ги нарича славяни, православни, за да може по-лесно да ги приобщи, когато вземе връх. И на 3 март се случва това, че нито един българин не е поканен от победителите да участва в това събитие, и ние сме го превърнали в наш национален празник.
„Аз твърдя и отдавна пледирам някой да е опровергае, ако може, че няма в света подобен случай, когато една държава има за национален празник събитие, в което не е участвал нито един българин, нито един представител на тази нация, която нарича празника национален“, заяви той.“ ( край на цитата )
Изумително е как никой не го апострофира, докато каканиже горните нелепости! Как в подписването на Сан Стефанския мирен договор могат да участват българи, след до тоя момент България не е държава! Тя се появява на политическата карта именно с подписването на договора в Сан Стефано. По силата дори и на този договор тя не е независима държава, а васално трибутарно княжество. Суверен е султанът и само той може да подписва от името на България международни договори – до 1908 г., когато е обявена българската независимост!
Българите участват в своето Освобождение, но не могат да бъдат „поканени да участват“ в подписването на договора между Руската и Османската империя – по силата на факта, че само представители на суверенна държава могат да полагат подпис под международен документ, особено от такъв ранг.
За сведение на псевдоисторика Инджев, който предлага за Национален празник на България датата 6 Септември, Съединението на Княжество България и Източна Румелия също е трябвало да бъде утвърдено от Високата порта. Това става с т.нар. Топханенски акт от 24 март 1886 г., когато в резултат на споразумението между султана и Великите сили – гаранти на Берлинския договор, се урежда лична уния между Княжеството и Източна Румелия. Истинско признание Съединението получава след обявяването на независимостта на България.
Чудя се кога еничарите поне ще спрат да бълват врели-некипели и да ни разсмиват. А това, че са вдигнали такава пушилка, за да ни убеждават в незащитимите си лъжи, показва само, че губят почва под краката си.
Милена Върбанова
