06.02.2023

Димитър Недков е от Русе, учил е в корабен техникум, плавал е по корабите, завършва литература и журналистика в Петербургския университет. Още като млад се увлича по идеите на Свободното зидарство – масонството. Недков е автор на книгите: „Масоните се върнаха в България“ (1998); „Третото хилядолетие на масонството“ (2000); „Поученията на масонството“ (2005) и „Светът на масонството“ (2008), “Знакът на българина“, “Заплахата Дан Браун“ и др.  Той е изпълнителен директор на в. „Стандарт”. Член е на Международната академия на илюминатите в Рим.

Мислите ли, че скоро ще седнат на масата на преговорите, за да се
договорят за мира в Украйна или казано по друг начин за Новия световен
ред?

Историята на войните, още от времето на Омир ни учи, че истината за една война излиза наяве най-малко половин столетие след нейния последен изстрел. Колкото и парадоксално да звучи, по време на самата война и дълго след нея – истината се счита за елемент от националната сигурност и поради тази причина е дълбоко засекретена. Още по-парадоксалното е, че според военно-временните закони, изричането на истината може и да се третира като държавна измяна.

Преговорите за прекратяването на войната започват след като се постигне съгласие за воденето на такива преговори. Възможните цели на едни преговори са три: безусловна капитулация; примирие, което означава нито война-нито мир; и най-трудно достижимото – мирен договор.

Най-важната задача на мислещия в парадигмата «война и мир» човек е – как да опази мисълта си от вируса на пропагандата. Това толкова абстрактно понятие «нов световен ред» е рожба именно на пропагандния инструментариум в опитите да бъде отвлечено вниманието на хората от перманентния световен хаос в който живее човечеството в резултат на недовършения «Божествен план» след библейската случка с «отхапването на ябълката» от дървото на познанието и «оная разпра между Каин и Авел».

На едно място казвате, че светът вече не живее по правилата, по които се разбраха победителите от Втората световна война … Как се отразява това на България сега и как ще се отрази в обозримо бъдеще?

Въпросът ви предполага многотомен анализ на целия ХХ век. Затова краткият отговор би могъл да бъде формулиран така: победителите във Втората световна война обсъдиха третата световна война на тържествата послучай 100-годишнината от първата световна война. В този смисъл в днешни времена т.н. «модерен човек» днес постоянно се самоуспокоява, че вече е заживял в ХХI-я век,   всъщност – опитвайки се да оправдае всяка своя поредна глупост. Колкото до България – поне докато не направи някакъв, ако ще и да е последен опит да върне суверенитета и достойнството си, както се казва – или добро или нищо … Мисля, че трите точки след това «или добро или нищо» дават правото на всеки да определи за себе си, какво ще е днес това «нищото българско».

В хаоса на Третото хилядолетие се роди битката за енергия, вода и въздуха, новият световен ред дали ще върне вярата на милиони, че човек за човека може да бъде Човек?

Вече се позовахме на «дебелата книга» – след Каин и Авел «човекът за човека никога не е бил човек». Битката винаги е била и ще бъде за енергия, вода и въздух – защото това е алхимичната формула на живота. Дори Омир, когото споменахме в началото, не успява да ни убеди, че «троянската война» е пламнала заради «любов от пръв поглед».

С какъв личностен профил виждате, че са хората, които могат да изведат света и България от кризата? Кои са нашите и световни образци на личности, на мирогледа, на които можем да се опрем и които да ни служат като ориентир за бъдещето?

Всички образци на личности се отнасят към съответно историческо време и обстоятелства. България, за съжаление се намира в «обстоятелството», че днешните й управници, с единични изключения, не се самоосъзнават като българи. А «единичните изключения» априори не са част от «стадото». България е в ръцете на един «компрадорски елит», уреждащ личното си политическо битие под прикритието на «самоотверженост в името на обществения интерес.