15.04.2024

 

ПОТЪВАНЕ В ЗАБРАВАТА

Никой властник вече дума не обелва за Македония.

Забравени са десетилетните битки със скопяни за историческата истина.

И нещо по-лошо: приехме да зачеркнем част от себе.

Този позор ни бе уреден след сделката, която един политически контрабандист нагласи по чужда заръка.

Няма да сме щастливи и след сделката за Шенген.

А спомнете си, какво се случваше преди малко повече от пет години – не преди 50 или 500.

Беше време на приповдигнатост, дори на екзалтираност – и никой не се сещаше, че нашата екзалтираност обичайно прикрива някаква глупост, нищо повече.

Готвехме се да развеем като победоносно знаме Договора със скопяни.

Но докато се усетим, те го набодоха на копията си – да си знаем, кой е истинският победител.

Покойният Божидар Димитров беше сигурен, че предстои „ребългаризация“ на Македония.

Божидар беше 24-каратов родолюбец, но екзалтацията му пречеше да приеме, че за да се случи каквото и да е полезно за нас, най-напред трябва да има ребългаризация на българската политика.

А, както сме я подкарали, скоро ще ни е нужна направо ребългаризация на България

И после – какво се случи след проклетото българско „после“?

Същото, което винаги ни сполетява.

Надуваха зурлите, прокъсаха тъпаните от думкане – и накрая нашите дребосъци похарчиха за нищо ветото ни срещу приемането на Македония в ЕС. Направо за нищо.

Историята със сигурност ги е проклела за това.

Брюкселските тарантули не ги похвалиха дори с две думи – даже те са наясно, че ония, които продават собственото си минало, не заслужават никаква внимание.

Е, най-много да са погалили по главицата специално ПростоКирчо, вечно ухиленият пощальон на заверата, който едва ли е съзнавал напълно какви ги върши.

Когато обаче оглеждате бъдещето му в политиката, не забравяйте услугата, която той направи на Опекуните ни – спести им доста усилия като посредници в един досаден, според тях, спор, от който накрая практически бяхме елиминирани.

Един ден френският президент Макрон ни замести и всичко набързо приключи.

При такъв мекушав и незаинтересован арбитър, балканският курназлък на скопяни се оказа по-убедителен – а ние си останахме с привилегията да пишем жалейки за крадливите им набези срещу Историята ни.

Но и това скоро ще ни омръзне.

Между другото, съмнително е Макрон изобщо да е разбрал, каква бъркотия забърква в Историята – едва ли някой от нашите главанаци се е осмелил да го попита: как би реагирал, ако някой арабски консорциум претендира, че притежава парижката Триумфална арка.

И всичко в това забележително предателство, с което приключи македонската ни кауза – от началото до самия край – се случваше пред очите на публиката, на която нашите политикани безцеремонно подхвърляха малки и големи лъжи – без изобщо да се притесняват, понеже нямаше кой да им държи сметка.

А сега са още по-свободни в това си занимание.

В България все още има предостатъчно хора, които са наясно със значението на родолюбието за оцеляването ни – но корабът на надеждите им все се разбива в политиката, ако си позволя леко да редактирам фразата на един известен писател.

Избори след избори премачкваха всичко, което имаше някакво значение за бъдещето ни, съдбовното неизменно се израждаше в бакалски пазарлъци за дребни аванти.

Миналото също загуби естествената си роля на съдник, понеже нямаше кой да се противопостави на разпиляването и разграбването му.

И сега вече мълчат за Македония – забравиха я, както лекомислено забравят всички битки, които безславно губят.

Скоро това ще се случи и с умилкванията ни за Шенген, които представят за някаква битка.

Пак не се уморяват да търкалят лъжи. Някой ги е подучил, че този номер винаги минава тук.

Публиката е пределно отегчена, а повечето от медиите добре дресирани – някои от тях дори си позволиха да заподозрат в нечисти намерения всеки, който се интересува от Истината.

Имат под ръка телевизии, които повтарят като папагали едно и също – и нямат умора, стига Властта да е доволна.

Никой, който не участва в нагласената спявка, няма шанс да получи и минутка екранно време.

Като идиоти повтарят, че няма опасност австрийците да засилят насам хиляди афганистанци и сирийци, дори били направо милостиви с нас – в момента можели да ни върнат 193 души, но се задоволили само със 113.

Подлярите, които се отказаха от Македония, сега са на път да надминат себе си. Малцината честни анализатори направиха някои сметки, достъпни дори за тепегьози като нашите – все едно, нищо няма значение, те са в режим на лъгондрене, това е предпочитаното от тях състояние, понеже не изисква дори минимално количество съвест.

Ето какво им навряха в очите, цитирам от публикации в печата:

според Държавната агенция за бежанците, за 11 месеца на 2023 година, 22 515 мигранти били подали молби за закрила пред българските власти.

Към момента 2 563 от тях все още били тук.

22 515 без 2 563 е равно на 19 552.

Това са „бежанците“, които са ни прецапали на път към истинска Европа.

И всички те подлежат на връщане тук – понеже България е първата страна, която е регистрирала бежанския им статут и според Дъблинския регламент тя е длъжна да ги приеме обратно незабавно.

Европа има право да изстреля във всеки един момент обратно тук 19 552 души.

Това е ясна сметка, която не може да бъде оспорена, дори от вечно бунтуващите се жълти павета пред Парламента.

Пределно проста е, подходяща е за проумяване дори от нашите властници.

И това е сметката само за 2023 година.

Ами за предишните години? По-добре изобщо да не я правим.

Повтаря се македонската драма. В губеща позиция сме, повалени сме в калта, но и оттам сипем кретенски оптимизъм.

Защо Денков не вижда въпросните 19 552 души?

Късогледството му е повече от озадачаващо.

На всеки паметлив българин му се къса сърцето заради предстоящата гилотина на Шенген, Денков обаче я приема съвсем спокойно.

Дали не вижда в нея нещо съвсем друго – например, ребългаризация чрез 19 552 афганистанци и сирийци.

Може би заради това и финансовият министър Асен Василев тия дни заяви: „Обърнахме тренда – вече повече се връщат в България, отколкото я напускат“.

Може би той е имал предвид въпросните 19 552 души.

Василев е същински финансов маг, на него всички сметки му излизат, поне в момента, в който ги прави.

А простодушния начин, по който дебатира с опонентите си, може да обезкуражи и най-коравия му опонент – например, той все още не е сигурен, че през лятото на 2022 година е извършена гигантската далавера с руски газ, и то под вещото ръководство на толкова омразните на кирчовци руснаци – макар че, фактурите за въпросната далавера ги видя цяла България.

Сега ни навират в очите други фактури – тези за 19 552 души.

Наши са си те, наша „стока“, и в Европа не ги щат, виждат им се дефектни и все някой ден ще ни ги върнат.

19 552 души, само за 11 месеца – те вече ни висят на шията, те са сатъра, заради който европейците ще получават винаги и по всякакъв повод съгласието ни.

А тепърва ще им е нужно покорното ни треперливо гласче – и те винаги ще разполагат с него.

Нали сме най-бедната страна в ЕС, която обаче първа развърза, макар и тайно, кесията си за Украйна – очаква се да сме толкова щедри и с „бежанците“.

И няма да ни оставят на мира само с тия 19 552 души.

Трябва им територия, в която да изтикат, напълно хуманно, разбира се, стотици хиляди нашественици.

И тогава ще се сбъдне и най-страшният ни сън.

Изсънували сме го неведнъж, но все се правим, че сме го забравили.

Ето едно видение от този сън: пред нас се е ширнал резерватът на отритнатите от Европа, който всеки момент ще се превърне във врящ котел. И тогава – какво ще се случи тогава?

Милите ни телевизии до последно ще продължават да ни пробутват дитирамби за нашите лъжльовци, за поредния Денков, който ще бъде още по-объркан от предишния Денков.

И така – до пълната победа на забравата над разума.

За да бъде напълно завършена картината, някоя телевизия ще ни запознае с поредния Далил – колкото да ни подсети за оня, който дълго обгрижвахме тук, а той отиде в Германия и се самовзриви там.

Новият Далил толкова успешно се е реинтегрирал тук, че чак да не повярваш: вече е способен гинеколог и дори успешно е изродил едно българче, което благодарните родители кръстили Далил.

Предали Гоце Делчев на скопяни и гушнали Далил – какво друго да очакваме, освен да потънем в Забравата.

Добре поне, че имаме до себе си Габриел.

Тия дни тя ни съобщи: „Талантите на България са центъра на политиката ми“.

Колко обнадеждаващо, нали – тези думи може да бъдат изписани над дверите на Резервата.

Ония обаче, които няма да надничат изпод полата й, ония, които вече са доказали таланта си и без напътствията на Габриел – те пък мълчат, храбро мълчат.

Никога досега не е правена такава услуга на Властта – поне не в такава степен.

Упрекват Народа, когото практически са изоставили, смело се пуйчат срещу чалгата в новогодишните телевизионни програми, примерно – и така самите те произвеждат чалгата на пустословието.

Мълчанието им за поразиите на Властта е най-мизерната чалга.

Кеворк Кеворкян