Народопсихологията българска е нещо странно. Българинът е готов на три ракии да разпростре България на три морета, но е напълно убеден, че няма сила, която да го накара да стане от дивана и дори да си почисти боклука пред дома си. Всички – от деца до старци, от илитерати до професори, знаят как да ни оправят, но предпочитат да задават въпроса: „Какво ще направите?“, но никога „Какво да направя?“. Всеки, посмял да се занимава с обществени и политически дела, е подложен на унищожителна критика как не се прави, от хора, които трудно се справят дори с отглеждането на кокошки и разпределянето на семейния бюджет. Манталитетът всеки да разбира от всичко, ни е докарал дотам никой от нищо да не разбира.
И така си живеем на територията, убедени, че някой някъде някога трябва да направи нещо, за да ни спаси. В очакване на спасението жулим ракия с шопска салата, с умиление говорим за България на три морета, а след третата ракия псуваме държавата и късмета да се родим в такваз скапана държава.]
Е, де, някой няма ли да направи нещо!?!
Елена Гунчева
