Омерзена съм от политическата класа в България. Сега отново влизаме в предизборна кампания. В която пак ще ни лъжат, мамят и привличат с илюзии. Във време, в което България е в тежка криза, народът – обезверен и мизерстващ, единствената мисъл на политиците е отново да се доберат до заветната власт. Мисълта им не е за хората, за народа, а единствео за собствения им просперитет и интереси.
Партиите обикновено са съставени от вождове и от клиентелисти. Което по презумпция изключва държавници и меритокрация. Целите са свързани с партии и вождове, но не и с народа , който ги е изпратил там. През последните три десетилетия аз не видях политик, който да постави НИЕ над АЗ и БЪЛГАРИЯ над ПАРТИЯТА. Това е голямата трагедия на българската политика.
Омерзена съм от самозабравянето, огромното лично его и прекъсване на връзките с реалността от много от партийните лидери. Тяхната е лесна – с политиката, субсидиите и разни схеми са си уредили живота. А наивните идеалисти, които са гласували за тях, остават с поредното огромно разочарование. И следващият път не отиват да гласуват. Което устройва кукловодите и схемите им – тогава трябва да убедят и купят много по-малко хора. И става омагьосан кръг.
Време е да избираме не Аз-ът, а България! Държавници, а не политиканстващи клоуни. Патриоти, а не практикуващи доходоносен патриотинг.
Елена Гунчева
