Днес беше последното ми изтезание в METRO Bulgaria.
От модерен и актуален магазин, Метро се превърна в складово изтезание, а днес установих, че магазинът е сякаш взривен отвътре – абсолютно нищо не си е на местата, известни ни от години. От входа се отива направо при тиганите и тенджерите. Търсенето на конкретни артикули или изисква ходене по всички регали или като намерите служител, той самоотвержено хуква с вас и заедно издирвате търсеното.
– Къде са маслините? – питам.
– Върнете се назад, там където са големите бутилки с олио, срещу тях.
– Къде е оцетът – питам след няколко минути трима служители.
– Ами къде да е… я да видим – тук вече са препарати, няма да е при препаратите, а там е кафе. Вижте – със сигурност е някъде от тази страна, но минете и погледнете.
Изненадващо бързо откривам шоколадите, но отново се нуждая от помощ за минералната вода и няма сила, която да ми помогне да открия ядките.
Както мил служител ми обясни ситуацията:
– Това е все едно да разместите всичко във всяка стая на Стиви Уондър, да му отключите вратата на къщата и да кажете: Добре дошъл у дома!
Дивотията, празните рафтове, пълният хаос са идея на румънските мениджъри. Ами, румънски мениджъри, няма такава промоционална цена заради която отново да се набутам в това отчайващо място.
Да не говорим, че на касата при двама души пред мен и всеки от тях с преброимо малко покупки, отне около 20 минути.
Ми стига толкова.
Лияна Панденлиева
