06.02.2023

Седя си аз и си мисля. И по едно време се усещам, че никакви богоугодни мисли не ми минават през главата в днешния празничен ден. Като гледам Зеленчук как пак се вихри навсякъде по медиите, а евроатлантическото стадо блее в овчи възторг, ми идват едни кръвожадни мисли.

Бих си пожелала другата година тоя да го споменаваме само с добро, като спазваме българската поговорка, че за умрелите или добро или нищо. Писна ми, бе, писна ми. Егати досадата!

Писна ми и от сърми. Разбирам, че повечето българи няма с какво кой знае какво лично постижение да се похвалят освен със сърмите, ама все пак някаква граница – до около десетата снимка на плюскане на трапезата, трябва да има.

Писна ми и от политиците. Доволни като ояли се гъсеници, си правят пиар за празника и ни пожелават разни работи, които те отдавна са си постигнали с лъжи, кражби и измами. Поне да не са лицемери!

Писна ми от простотията. Дори в днешния светъл празник не пропуснаха плюенето, подигравките и долнопробната вулгарност. Започвам да разбирам професор Христов в отвращението му. Май каквото си го търсим, си го намираме. Най-вече простотия в изобилие.

Големи българи сме, аааа? Сложи една носийка, направи сърми, наложи със сурвачката съседите, изпей народна песен и вече си патриот от класа. Най-смелото изпълнение е да заколиш прасето Гошо на Коледа. Ама работодателят ти като ти каже, че ще работиш извънредно без пари, се стелеш като плазмодий под обувка. Голяма смелост, влизате в ледените води на Тунджа и се биете по гърдите „Булгааааар!“, ама не ви стиска да отидете в базата на Ново село и да изритате чуждите войници. Или поне едно протестче на Козяк направете бе, смели българи! То май от това топене в ледена вода топки не са ви останали! На три ракии – България на три морета! Бравос!

Та такива ми ти работи днес. Затъваме все повече. В простотията. В посредствеността. В баналността. В страхливостта. И в комформизма. Да не направим нещо, та да се стане нещо, сакън!

Елена Гунчева-Гривова