08.02.2023

Наяве ли чух или само ми се стори, че Гълъб Донев, поздравлявайки по телевизора седящия до него Атанас Пеканов по случай именния му Атанасов ден, с приповдигнат тон му „предрече“ едно по-високо стъпало в йерархията – от вице-премиер да стане премиер? Доловихте ли такъв нюанс?

Значи ли това, че бащицата Радев се готви с широк жест да подари министър-председателския стол на Атанас Пеканов, без дори да го измъчва с избори? Без да го подлага на проверки? Без да го пресилва с партийно инженерство и електорални кампании с подразбиращите се тягостни фалшификации. Прави го служебен премиер и толкоз. На мястото на Гълъба каца младият Гургул. Не изминава дори формалния електорален път на измамника Киро, въпреки че Пеканов и Петков са астрални близнаци. Предишните поне се правеха, че почват надпреварата от стартовата линия, а този директно го поставят на финалната права.

С такава лекота парадните двери се отварят само пред много обгрижвани фаворити. На американците, естествено. „Опасенията“, че като потомък на цял род твърдочугунни комуняги, заплашвал да зарази евроатлантическия ни климат с вируса на русофилията, са кьорфишек, целящ да повдигне акциите му пред „населението“. Синовете и внуците на тъмночервените днес имат тъмносиня, та чак мастиленочерна окраска. И са завършили „сигурни“ западни университети.

Вице-премиер и вероятен премиер на 32 години – при цялата закъсняла инфантилност на неговото поколение, което ще съзрее някъде около петдесетгодишнината си …защо толкова да се разбързали да го издигат? Атанас Пеканов едва ли е изпреварил връстниците си. Поне по нищо не личи. Всички трийсетгодишни, които бяха посадени като фиданки на високи държавни постове – с трясък се провалиха. Говоря за нашето съвремие, а не за епохата на Стамболов и тогавашните млади строители на България. Трийсетгодишните днес нямат достатъчен житейски и политически опит и могат да служат само за манекени и борчета. То пък друго от администрацията на колонията не се и иска!

Пеканов е икономист. Политическият лумпенаж в България не можа да разбере, че икономистите не стават за управленци. Счетоводителят не е визионер, не е истински образован човек. А повече от счетоводителски умения прочутите западни университети дават само на малцина избрани. Не и на българи. Не им съобщават даже значението на понятието икономика.

Дали пък подозренията ми относно честитката на Гълъб Донев, отправена към Пеканов, са пресилени? Аз съм страничен наблюдател на свободна практика, който не разполага с информация, а се забавлява да наблюдава. Може и да греша. Но тогава защо Гълъб изгугука поздрава към младия си подчинен пред цялата национална аудитория? Изглеждаше като послание. Гласът му също звучеше странно – фалшиво-бодро като на уволнен майордом, принуден да поздрави вече назначения си наследник.

Милена Върбанова