Слушам брифинга на ГЕРБ с анализ на резултатите от последните избори. Хвалят се, нали са победители.
Само че аз мисля по-мащабно за тях. Какво показват за мен резултатите?
Еднозначно, според скромното ми мнение на „обикновен човек“ /нали така ни наричат политиците/, показват, че на техни величества, борещи се народната любов, им ударихме звучен шамар. Ясно им показахме, че не желаем те да ни управляват. Включително и т.нар. победители. Те, последните, защо си мислят, че сме забравили какво сътвориха за 12 години.
Как по един показател поне – от престижните, де – не мръднахме от последното място. Говоря за резултатите ни от 2007 насам, когато станахме членове на ЕС. В периода оттогава до днес 12 години ни управляваха ГЕРБ, понякога в коалиция. Сега отбелязват победа. Над какво не е ясно.
Та, да се върна на резултатите от изборите. Политици, не разбрахте ли, че не желаем вие да ни управлявате, точно вие, които не излизате от телевизорите и греете от всички билбордове. Не разбрахте ли, че наистина е време да дадете път на качествените хора в партиите. Защото във всяка една от тях има наистина много добри професионалисти в различни сфери, хора с личен житейски и ясно видим професионален опит, даже подготвени за политиката, хора доблестни и съвестни, които няма да натискат копчето според есемеса на председателя на парламентарната група.
Ами, разбере те го най-сетне – искаме нови водещи лица, а вие, някои от които сте по над 20 години на терена, си отидете вкъщи, отдайте се на внуци и правене на зимнина. Че тази зима ще е трудна, за което по-голямата част от вас имат съществен принос.
Очаквам като поутихнат страстите отново да се разхвърчат оставки, както след юлските избори миналата година – Нинова, Иванов, Атанасов и Каракачанов подадоха оставки. Да, ама не. Само последният наистина се отдръпна от ръководството. Другите трима къде тихом, къде мълком останаха отново „да ръководят“ партиите си. Щото така искали членовете им, молили им се със сълзи в очите. Надявам се този пошъл панаир да не се разиграе пак. И тези хора наистина да дадат път на необременените с такава „ярка“ политическа история хора.
Пак ще повторя – във всяка една от партиите има много качествени хора. Нека видим тях. А тези да отидат в заслужена почивка, както се пращат един друг, като условие за преговори.
И второто важно, според мен, нещо – хайде, спрете се да обвинявате все другите, ами погледнете малко себе си. Как не чух някой от тези велики „лидери“ да каже, че той е виновен и носи пряка отговорност за почти счупения у нас парламентаризъм. Да, почти го счупиха политическите партии, но непрекъснато обвиняват Президента, че искал бил да управлява. Ами, седнете, говорете си, изградете мостове, а не ги горете и няма да има служебни правителства. Да не мислите, че някой иска горещия картоф.
Както вие не го искате и затова сега се криете зад някакви червени линии, които сами очертахте, така и Президентът не иска. Но него го задължава Конституцията. Която пък задължава вас да сте част от политическата система, но не за да я рушите с безхаберие и безотговорност, а да я градите, развивате и поддържате в „добро здраве“.
Вчера Христо Иванов има наглостта да иска Президентът да свика консултациите за формиране на правителство с всички парламентарно представени партии във формат КСНС, за да се намерела формула за правителство. Г-н Иванов, претендирате, че сте политик, юрист сте и би трябвало да знаете, че не е работа на Президента да прави правителство вместо парламента и партиите. А заедно с това постоянно го обвинявате, както и много други, че искал власт и управлявал еднолично.
Четвърти път за една година партиите не могат да направят нещо стабилно и пак друг им е виновен. Хайде, стига вече! Разбирам, че на хоризонта идват едни милиарди от ПВУ и апетитите са големи, но и страха да понесете отговорност за тежката зима също е голям, та се колебаете. Но в живота е така – меда върви с жилото. И да бяхте мислили като се захващате с политика професионално – включително и за това дали можете да водите диалог без етикети, квалификации и обиди. Да, корупцията у нас е във вселенски размери, да, отговорността за това за последните 12 години е на ГЕРБ и неработещата в тази посока прокуратура.
Но защо вие, политици, не направихте нищо в последното НС по правосъдната реформа, освен да закриете специализирания съд и прокуратура. ЗАЩО? И сега се тюхкате и вайкате. Ами, омръзнахте ни с нищоказването и нищоправенето за нас, обикновените българи. И затова ви показахме, че не ви искаме. Вас не искаме. Ако има нови избори, вероятно и 20% няма да отидат до урните и квадратчето „не подкрепям никого“ като нищо ще бъде предпочетено от над 100 хиляди души. Пак ли нищо няма да ви говори това.
Време е и всички политолози, социолози, социални психолози да спрат да изпитват притеснения, че някой им плаща, защото за всяка работа се плаща. И да казват истината на тези, които консултират, т.е. политиците. А последните да започнат и да изискват да им се казва истината, каквато и да е тя. Защото демокрацията не е едномоментна снимка, тя е процес, в който участваме всички. Изборите също са процес, в които различните участници имат права, но и много задължения. И изборният процес не е само кампания.
За мен в последната липсваха два важни фокуса – демографската КАТАСТРОФА, в която се намираме и това не е от днес или от една година. И второто – СМЪРТТА по нашите пътища от дрогирани и пияни шофьори. Не чух една политическа партия да акцентира върху това и да предлага решения. Което затвърди у мен убеждението, че ние – обикновените българи и те – партиите, които ужким ни представляват, сме две ПАРАЛЕЛНИ реалности. А паралелите не се пресичат.
И все пак ще трябва да променим това. Нямаме друг избор, освен ние – обикновените българи, да не се отказваме и нашата реалност да я пресечем с тази на политиците. Ако трябва, пак ще има „социални“ шамари.
И те ще го разберат – не може да правиш едно и също и да получиш различен резултат.
Цветеслава Гълъбова