06.02.2023

Прочетох прекрасен текст от Милена Върбанова в „Свободно слово“ за разменените бебета. Или по-скоро кражбата на бебе. Политическата коректност ни води до пълно изглупяване и липса на елементарно чувство на самосъхранение. И не е само този случай:

– Колко пъти бебета са продавани от майките си, или по-скоро от съществата, които смятат утробата си за оръдие на труда и издръжка? Колко пъти ромки са продавали бебетата си на чужденци срещу пари? Това са факти и политическата коректност не трябва да ни пречи да видим престъпленията. Деца са продавани като стока през 21 век в европейска държава, а ние се правим, че проблемът не съществува.

– Колко случая на законна педофилия съществува? В ромския етнос момичетата ги омъжват на 12-13 години, а прокуратурата и полицията благо обясняват, че това са културни различия? Ами то културно различие е и пребиването на жени с камъни на площада при някои държави! Естествено, идва и това, че тези деца раждат деца, на 26 години вече са баби. С внучета. Докато по това време българката още мисли как да започне кариерата си и започва да се оглежда са партньор в живота. Проблемът е, че узаконената педофилия вече дори не прави впечатление на никого. И се появяват цели поколения, които се издържат от правене на деца.

– Продажбата на булки. Факт е, че в някои етноси момичето се продава като стока, за да се омъжи. Колкото е по-бяло, толкова по-висока цена. Сега се върнете към началото на публикацията и мислете. Булките по принцип са малолетни. А журналистите, вместо да алармират обществото, пишат за това като за нещо забавно. Не е забавно!

– Джебчийството и просията – превърнати в професия на много деца от родителите им, които са ги направили с тази цел. Малолетните не носят наказателна отговорност, тях повече ги съжаляват, когато просят. И познайте кои го правят.

– Проституцията от деца. Да, и такава има. Полицаите го знаят много добре. Защо се мълчи, също се знае.

Децата са в риск. Няма значение от кой етнос са и от какви семейства. Те са деца. Невинни по презумпция. Виновните сме ние – че всичко това се случва под безучастните ни погледи и студени сърца. Извъртаме глави, за да не виждаме престъпленията. Само, че тогава сме съучастници.

И това не са културни особености, а престъпления и то жестоки, срещу деца. Видно от последния случай, сигурни ли сте, че ваше дете няма да попадне в такава ситуация? Да го откраднат от болницата, току-що родено, докато вие се борите в съда за него, вече да е договорено колко струва?

Нека да не сме съучастници! А прокуратурата да вземе да си свърши работата, защото е не само срамно, но и тежък грях.

Елена Гунчева-Гривова