08.02.2023

С лека погнуса проследих започването на предизборната кампания. Няма как да се отърся от усещането, че голямата част от партиите са твърдо убедени, че насреща си имат дебили или невръстни дечица, затова и посланията общо взето, са насочени към подобен електорат.

Май с невъоръжено око не успях да забележа смислени послания и програми. Само крясъци и слогани и неистови настоявания точно за тях да гласуваме като най-умни, можещи и знаещи, въпреки съпротивата на здравия разум, който ни напомня, че все пак това ни го втълпяват хора, които на две магарета не могат да разделят сено.

Не успях днес да чуя нещо смислено за борбата с корупцията, с бедността, смислени предложения за идващата тежка зима, за преборване с инфлацията. Вместо това, от странни, по-странни субекти ни убеждават, че са единствените, които могат да ни оправят. Някак си оставаме с впечатлението, че освен оправянето на самите себе си, друго не могат да направят. Проблемът в предизборните кампании в България е като проблема в китайски магазин за един лев – хваща ти се окото от разни пластмасови дрънкулки, ама вътрешно си знаеш, че си се прекарал, каквото и да избереш…..

И докато имаме народ, който вместо остри и смислени въпроси и настояване за отговори от политиците, мучи в стадно възхищение или отрицание, ще получаваме още много от същото. И послания, които са на нивото, което показваме като електорат.

Елена Гунчева