ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Ще бъда иронична. Още по зле – ще бъда саркастична. Нямам друго оръжие срещу глупостта, арогантността и безочието. Зная го. Този НАГЛИЯ нарекъл се РАСАТЕ. Само с година е по-малък от мен. Казвам го, защото трябва да е ясно, че сме присъствали в един и същи социум.

Нашият живот МОЯТ и неговия са преминали в относително подобна среда.

АЗ СЪМ българка. Не съм националист! Не и в онази форма, която пациентът на настоящия психо диспансер „БЪЛГАРИЯ“ -Боян Боянов Станков се е вмъкнал.

Истината е, че особено ме дразни. Винаги ме е дразнил. Причините са няколко -взел прозвището РАСАТЕ и си го турил на сурата. А сурата му винаги е била мразеща, грозна и неприятна.

Вярно е, че исторически Расате не е светла личност, но едно не може да се отрече – има царска кръв. По ЦАРСКИ е понесъл наказание за престъпление. Престъпление произнесено му от Царя, неговия баща.

Не мога да съдя нито царя Бориса, нито сина му Расате. Уважавам твърде много наказанието бащино, царско и дори престъплението синовно, пак царско.

Само сравнението на г-на Станков с царствената ДАН, дадена в името на Българщината е достатъчно омерзително.

Все едно аз да си сложа зад Името Райна Княгиня… Или Николай да се списва Марков – Левски.

Е, не става бе! Не може! Има си граници на разумност.

Взел името царствено, рязко се провъзгласява за НАРОДА.

Е да де, ама и аз съм народа. Не е ли? Народа съм ви казвам! Пише го на документа ми за самоличност. ЛЕГИТИМНО пише – Българка.

После, този самозванец Станков, еднакво нагло си присвоил символа на рода ни Български. А той е древен. Древен и значим.

Кой си ти бре г-н Никаквецо, че да присвояваш символиката на дедите ми към болната си психодиспансерна персона?

Ми не си. Нищо не си. Ни българин, ни цар, ни ДУЛО!

Най-презряното деяние сред българските родове е бил доноса.

Нявга доносника се е страхувал да се яви пред царя си с донос. Защото преди донесението и неговата полза, седи ЧЕСТТА.

Доносника веднага след като осребри от донесението, което почти винаги е долна клевета, бива обезглавен, отровен или заличен. Еднакво презрян и от тези на които донася и от тези ЗА които донася.

И най – накрая ще река:

Кой си ти бе, господин безумний, че Бога под мишка ще слагаш?!

Божието име в донесение ще вплиташ. Кой си ти , че да отнемаш моя бог и да твърдиш, че той е с тебе в гнусавите ти дела:

„ Бог с нами! Нашето дело е право! „

Блудстваш с бога НИ безумнико! А той е всинца ни! И само ТОЙ ще отсъди кой прав и кой крив! Когато му дойде времето. Не бъркай се в божиите дела, че и човешките са ти непосилни!..

Повече ме впечатлява неговата уникална безпардонност и животинска страст към моето физическо унищожение.

Очевидно това човешко създание не се интересува, че съм съпруг, баща на четири- някои от тях все още невръсни деца, колега на изключително смислени хора, приятел на верни приятели и идеал за милиони българи у нас и чужбина.

Човекът-звяр не се интересува и от фактите и обстоятелствата, които осъждат или оправдават някой човек за негови действия и бездействия. Изгубеният в себе си човек иска само смърт. Сега и веднага.

Лицето Боян Расате иска незабавен арест, съд и последващо унищожение. Да сложи с подписа си край на живота на едно българско многодетно семейство, само защото мрази всичко и всички, които не са като него.

Иска тяхната физическа гибел.

Понякога си мисля, че няма дъно. И сигурно няма.

Но да подписваш с личния си подпис /който може да видите в долния документ/, СМЪРТНИ ПРИСЪДИ НА СВОБОДА на други българи С КРИСТАЛНО ЧИСТИ ЛИЧНИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БИОГРАФИИ, е дъно.

Еталон за анти-българско поведение. Падение. Тиня. Гниеща човешка маса. Тор.

Расате, доноснико!

Повърнал си върху истински праведник, малко човече!

Върху човешко същество на което ти не си достоен връзките на обувките да вържеш и ръка да целунеш в знак на признание…“