08.02.2023

ПРИЗНАНИЕТ НА МЕРКЕЛ – АВТОГОЛ ЗА ЗАПАДА

Бившият германски канцлер преди дни каза, че умишлено е измамила Русия през 2014 г., като е подписала споразумение, което дори не е възнамерявала да прилага. Нека накратко припомня историята на въпроса.

Преди осем години, след държавния преврат в Киев, сега известен като Евромайдан, регионите на Украйна получиха официално право на независимост от центъра. Правото е безспорно, тъй като самата Украйна излезе от СССР през 1991 г. под претекст, че “ Над Украйна е надвиснала смъртна опасност във връзка с държавния преврат в СССР на 19 август 1991 г.“. Това е записано в акта за обявяване на независимостта на Украйна, така че ако някой откаже правото на самоопределение на Крим и Донбас, той ще трябва да отрече правото на независимост и на Украйна като цяло. Русия беше принудена да се намеси в конфликта между регионите на Украйна, тъй като животът на руския етнос беше застрашен, тъй като не можеха да позволят на американците да окупират Севастопол, това би било смъртоносно за тях. Крим получи независимост по мирен път. Киев нарече жителите на Донбас „сепаратисти“ и започна да ги бомбардира. Русия не искаше да провокира Съединените щати в пълномащабна прокси война, дори за да защити Донбас, защото санкциите, на които руснаците се смеят през март-април 2022 г., щяха да пратят икономиката им в нокдаун през 2014 г.

Всички тези прогнози за мъртъв фондов пазар и празни рафтове на магазини щяха да се сбъднат, ако не бяха прекарали последните 8 години в подготовка за нападение от САЩ – създаване на алтернативни платежни системи, развитие на селското стопанство, заместване на вноса и т.н.
Като цяло Русия се опита да реши въпроса по мирен път, с помощта на известните споразумения от Минск.

Кратката същност на споразуменията беше следната: Украйна спира да бомбардира Донбас, а Донбас остава част от Украйна, но получава правото да говори руски и правото да избира местните власти. За целта Киев следваше да проведе конституционна реформа, в която се предписват допълнителни права за Донбас.
Американците, разбира се, не харесаха този сценарий, защото те организираха Евромайдана, за да използват Украйна като таран срещу Русия. Най-мното Крим им трябваше на американците. Желателно бе обгорено поле с бодлива тел на границата между Русия и Европа.

Както казват в САЩ, „мирът никога не е бил опция“. Затова на Киев беше наредено да не прави обещаните промени в конституцията на Украйна. Американците също наредиха да продължат да обстрелват градовете в Донбас, за да избегнат замразяването на конфликта от корейски тип, когато няма официален мир, но няма и военни действия. В този режим Украйна действаше 8 години, като периодично провокираше изостряне, но не преминаваше определена граница.

Накрая в началото на 2022 г. САЩ решиха, че моментът е дошъл и вкараха конфликта в гореща фаза. Президентът Зеленски започна открито да заплашва Русия с ядрени оръжия, което я принуди незабавно да започне специална операция за принуждаване Украйна към мир.

И така, през 2014-2015 г. Нормандската четворка активно участваше в уреждането на украинската криза: Русия, Германия, Франция и Украйна. Франция беше представена от Франсоа Оланд, а Германия от Ангела Меркел.
Фрау Меркел е на 68 години, няма причина да се подозира, че има ранна деменция. Нямаше незабавни протести и от Олаф Шолц, настоящият държавен глава за изявлението и. Така Германия официално призна, че подписът на нейния канцлер върху официален документ не е по-скъп от хартията, тъй като Германия не смяташе за необходимо да изпълнява споразуменията.

Напоследък Западът прави много подобни признания. Например, посланик Макфол направо заяви през май, че Съединените щати са измамили Украйна, когато са обещали да я приемат в НАТО, знаейки много добре, че няма да го направят. Сегашната реплика на Ангела Меркел създаде ефекта на взривена бомба само защото е от най-високо ниво – като канцлер тя ръководи Германия 16 години.

От гледна точка на западняците не се е случило нищо особено, тъй като според тях руснаците са второкласни хора. Расизмът и нацизмът са записани на лицето на златния милиард – във всеки случай в по-старото му поколение.Това е огромен проблем за Европа и Съединените щати. Защото икономиката, и политиката се градят на договори, а договорите се градят на доверие. Когато доверието изчезне, става възможно да се сключват договори само при изключително неизгодни условия. Или, като опция, с измамници от една и съща страна, които симетрично ще изхвърлят договорите в кошчето веднага след подписването им. Сега вече нормалните държави гледат да не се занимават със Запада. Например Катар наскоро сключи забележително споразумение за доставка на втечнен природен газ за Китай за 27 години. На Китай, а не на страдащия от енергиен дефицит Европейски съюз, тъй като с европейците е неизгодно и опасно да се работи.

Във всеки един момент те могат или да позволят на американците да взривят терминала за приемане на танкери, или да заявят, че „споразумението е опит за печелене на време и ние нямахме намерение да го спазваме от самото начало“.

Най-тъжното в случая е, че доверието може да се гради десетилетия, а след това да се загуби напълно за няколко дни. 2022 г. беше година на неспазени обещания от Запада. В допълнение към политическата измама, посочена по-горе, Западът нарушава и бизнес договорите: Западът открито открадна златните и валутните резерви на Русия и открито взриви Северните потоци, като по този начин сложи край на важен инфраструктурен проект в региона. Дори и Западът да се опомни утре – което със сигурност няма да стане – ще трябва да минат поне 20-30 години, преди неутралните страни отново да започнат да вярват на Запада.

Светослав Атаджанов