И малко по-различно мнение по темата за Украйна и подаряването на БТР-ите.
Не съм специалист по външна политика, но пък пътувам много по света и наблюдавам, говоря си с обикновени хора по улиците и пазарите и си съставям мое си мнение, с което не ангажирам абсолютно никого. Ще започна с това, че като всеки нормален човек не приемам войната в Украйна като форма за решаване на проблеми и съм за категоричното и прекратяване. Веднага. Преговорите са единственият сценарий за това. Само че десетки държави, подкрепящи двете враждуващи страни са за нейното ескалиране. И защо става това – ами отговорът е прост. На фона на световната икономическа криза и изнасянето на ниско-бюджетните стоки като производство в третия свят, то военно-промишленият комплекс става много водещ отрасъл за развитите страни, които трябва да продават някъде тази продукция. Включително и за нашето производство, нека си го кажем. Ако някой се заинтересова да види какви са икономическите дивиденти на всички страни, подкрепящи войната може малко да се усъмни в хуманитарния дух за подпомагане на нападнатата държава за сметка на агресора. Нещо повече – провокирането на конфликти по света от всякакъв локален характер, както и всяването на страх между съседи много силно подпомага въоръжаването до зъби на държавите, понякога и несъразмерно с мащабите на самите държави. Примерите са десетки, но дипломацията изисква да не споменавам конкретни имена.
В рамките на няколко минути мога да опиша много случаи на нападнати държави, на които никак не се втурнахме да помагаме, а напротив – помагахме в агресията спрямо тях. Зная, че много демократи няма да харесат това, което пиша – но все пак – защо беше нападната Сирия, Либия, Ирак, Афганистан, Йемен, Африка? Защо – че тези страни не бяха нападнали никого в този момент, не заплашваха съседите си и не проявяваха агресия спрямо тях. Тогава защо бяха нападнати – ами ще ви кажа – защото не харесвахме демокрацията в тези страни, защото решихме, че ще се намесим във вътрешните им работи просто защото сметнахме, че тези хора не съблюдават нашите директиви за развитие и не следват Западните стандарти на демокрация, зададени от някакъв мултидисциплинарен демократичен орган, управляващ демокрацията по света. Държави, в които няма Кока-Кола и Мак Донълдс, в които децата често са експлоатирани, жените нямат много права, а законите им противоречат на Нашите ценности. Иначе казано – те са от грешната страна на историята, но пък имат съответните природни ресурси или геополитическо разположение. Затова и ги нападнаха. Няма да изброявам агресорите поради горе-изброените причини, но можем да си отговорим. Нападнаха ги, защото тези страни не купуват оръжие от правилната страна, от Нашите военно-промишлени комплекси, а се въоръжават от другите, тези от лошата страна на историята. Не че едните оръжия са много по-хубави от другите, но все пак е важно къде отиват печалбите.
Разбира се, има доста държави, които се „отърваха“ от опитите за демократизиране – така стана в Афганистан, така се получи в Сирия, Сомалия и на още много други места. Там „лошите“, тези от неправилната страна на историята победиха. А проблемът е, че много други няма и как да бъдат победени, защото са въоръжени до зъби с оръжия, с които може да приключим света. Затова и ще сочим с пръст държави като Русия, Беларус, Китай, Иран и Северна Корея, както и техните приятели – защото те Никога няма да си купят от Нашите оръжия, дори и да имат Мак Доналдс и Кока Кола. Но пък можем да въоръжим съседите им, да ги убедим, че ще се чувстват по-сигурни ако са въоръжени до зъби.
Сещам се още за една плеада от държави, в които, както в много от нападнатите няма никаква демокрация, няма права за хората, жените са тотално дискриминирани, а голяма част от населението тотално експлоатирано. Места, в които е забранено да се говори за човешки права и демокрация. Но на нас никога няма да ни хрумне да ги нападнем, нищо, че не съблюдават не просто Западни ценности, а никакви общо-човешки такива. Не, няма. Знаете ли защо – ами защото си купуват оръжие от правилната страна, те са от правилната страна на историята. Голямо важно, че няма демокрация. Важното е да са с нас.
И да се върнем у нас и при нашите БТР-и. Ясно ми е, че много верни поданици няма да мирясат, докато и последния съветски патрон не се махне от страната и не се замени с НАТОвски такъв. И дори не е в това проблемата. Проблемата е, че махаме старото въоръжение преди да имаме ново. Пазят ни чужди самолети, чужди батальони и какво ли още не чуждо. Но пък ние обещаваме да си купим с пари от някакви компенсации, но е малко от типа „Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път“. Като самолетите ни.
За БТР-ите. Както казах в НС, те едва ли са актуални за бойни действия. Но пък всеки път в люта зима и снегове виждам точни тези БТР-и да извозват бременни жени и хора на хемодиализа от блокирани селища. При бедствия и аварии виждаме същите БТР-и да се движат в трудно-достъпни местности и да газят по реки. Много ми се щеше да чуя мнението на Шефа на Гражданска защита дали имаме други БТР-и, които да вършат тези действия. Да не се окаже при следващото бедствие, че просто вече нямаме какво да изпратим на нуждаещите се.
И накрая за украинските бежанци у нас. Да си кажем честно и в прав текст. Преди две седмици видях в Св. Влас истински бежанци – грохнали мъже, както и жени и деца, като повечето от тези хора работеха по хотелите. Да, това са бежанци и на тях всеки нормален човек, камо ли българин би помогнал. Но аз говоря за другите – тези млади мускулести мъже в хилядите луксозни коли по нашите пътища и градове. Тези в скъпите хотели и ресторанти, демонстриращи често свръх арогантност и разкош. Не ги видях да посрещнат с радост визитата на своя президент у нас. Не трябваше ли по указ на същия този президент всички тези млади мъже да са на фронта срещу агресора? Всеки знае, че пътят оттук до Украйна е свободен за преминаване. Затова и предложих като членка на НАТО да ги обучим и да ги качим на БТР-ите. Така е честно спрямо хилядите българи, които едва свързват двата края в мирно време, а трябва да гледат лукса на хора, които официално са във война.
