18.05.2024

 

Всички ние от благородни и хуманистични подбуди сме съпричастни към страданията на палестинския и други народи в мюсулманските страни, жертви на външна агресия, или вътрешни междуособици. Но, даваме ли си сметка за все по-нарастващата прикрата, а някъде вече и неприкрита омраза към западния свят, към който и ние уж принадлежим?

„Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите каски, минаретата са нашите щикове, а вярващите са нашите войници.“

Това каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган през 1997 г., когато все още беше кмет на Истанбул. За това той получи присъда за подбуждане на религиозна омраза. Турция все още се опитваше да бъде светска държава от европейски тип и дори мечтаеше да се присъедини към ЕС. Това е фраза, станала известна от човек, ръководещ страната си повече от 20 години – като министър-председател и след това като президент. Взето е от стихотворение, написано от турския националистически поет Зия Гьокалп през 1912 г. по време на Първата балканска война, в резултат на която Османската империя губи по-голямата част от оставащата си европейска територия и население.

Това е било три години преди арменския геноцид с кланетата и прогонването на други християни, главно асирийци и гърци. Геноцидът постави основите на една почти изключително мюсюлманска турска държава, а убийците бяха не само турци, но и кюрди. Днес турският президент е доказал връзките си с Мюсюлманското братство, глобална мюсюлманска расистка организация, чиято декларирана цел е разпространението на исляма и налагането на шериата в света.

Турската дирекция по религиозните въпроси, Diyanet, е много активна сред турците, живеещи в чужбина, особено в Европа. През 2018 г. Ердоган сравни членовете и имамите на Diyanet с „армия от 140 000“ войни. Турските имами в Европа обикновено се смятат за съюзници на Братството, което от новата си турска база прехвърли усилията си към мюсюлманите, живеещи в Европа. За турската националистическа общоевропейска мюсюлманска организация Milli Görüş също се съобщава, че има близки връзки с Мюсюлманските братя.

През 1982 г. братството разработи стратегия от 14 страници и 12 точки за „установяване на ислямско правителство на земята“. От 2004 г. до 2010 г. Махди Акеф беше седмият генерален лидер на египетското Мюсюлманско братство. Неговата цел остава непроменена: „Мюсюлманското братство се стреми да създаде световна ислямска държава. Ние, мюсюлманите, имигрираме навсякъде и все още ни предстои дълъг път, преди да превземем Европа. Братството не прави разлика между сунити и шиити мюсюлмани. То играе роля в Иранската ислямска революция от 1979 г. и по-късно в създаването на Ал Кайда. Хамас също има силни лични, финансови и идеологически връзки с братството.

В Европа много субсидирани от ЕС мюсюлмански организации имат връзки с Братството. През 2021 г. групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) в Европейския парламент публикува много полезен доклад за тези връзки, озаглавен „Мрежа от мрежи – Мюсюлманско братство в Европа“.

ЕС плаща и насърчава проекти, насочени към насърчаване на ислямската инвазия в Европа, като проекта Eurislam, който има за цел да намери начини за по-добра интеграция на новопристигналите мюсюлмани чрез взаимно адаптиране на имигранти и европейци. Европейската комисия има традиция в популяризиране на исляма в името на защитата на малцинствата.

Разпространението на ислямската религия е отговорност на Корана. Ако невярващите не се обърнат мирно, те трябва да бъдат обърнати насилствено, чрез джихад (ислямска свещенна война). Мюсюлманските братя официално подкрепят джихада. В света на ортодоксалния ислям само на християни и евреи може да им бъде позволено да запазят своята религия в мюсюлманските страни, но ако приемат статута на dhimmi, или граждани от второ качество, които плащат специален данък, които могат да бъдат унижавани по тяхно усмотрение и могат да бъдат лишени дори от останалото им права, ако техните мюсюлмански господари решат.

След като американците нахлуха в Ирак през 2003 г. и свалиха арабския националистически светски режим на Саддам Хюсеин, повечето иракски християни, които наброяваха около милион в края на 20 век, бяха убити или избягаха. Това бе една от най-старите християнски общности в Близкия изток, датираща от древна Асирия. Сирийските християни също споделиха тежкото положение на своите иракски братя. Въпреки това, благодарение отчасти на руската намеса в подкрепа на Асад, а също и защото светския Асад все още контролира голяма част от Сирия, около половината от бившата 1,5-милионна християнска общност все още остава.

През 2017 г. изследователският център Pew публикува доклад за нарастващото мюсюлманско население в Европа с три бъдещи сценария, базирани на нивата на имиграция. Шест години по-късно вече беше ясно, че имаме „най-високия” сценарий. Делът на мюсюлманското население в Европа (без Русия, Украйна и Беларус) се очаква да нарасне до 30,6 процента до 2050 г.!

По-младите поколения мюсюлмани в Европа стават все по-радикални в лицето на една все по-дегенерираща атеистична Европа, където толерантните и джендър /ЛГБТ идеологиите са новата религия. Проучване, публикувано през 2016 г. от проимиграционния мозъчен тръст Institut Montaigne, установи, че 28 % от френските мюсюлмани поставят шериата над френския закон и предпочитат полигамията и носенето на бурка. Във възрастовата група 18-24 г. тази цифра е почти 50 процента!

Мюсюлманите днес представляват важен елемент от демографската структура на Запада поради тяхното пребиваване и интеграция в икономическата и социална структура на Запада. Вече всички са убедени, че ислямът се е превърнал в значим феномен в Северна Америка и реалност, която не може да бъде пренебрегната в западното общество. Някои дори започнаха да вярват, че ислямът е толкова здраво вкоренен в Европа, че не може вече да бъде изкоренен.

За традиционния ислям съществува непримиримо разделение между света на исляма, където хората изповядват Аллах и неговия пророк, и останалия свят, който все още не е обърнат, или завладян. Ислямът е тоталитарен и интернационален, също като комунизма. Крайната цел на организации като Мюсюлманските братя е да създадат глобален халифат.

Европейските левичари като Франс Тимерманс до голяма степен изместиха християнството на заден план. Сега те приемат стотици хиляди мюсюлмани всяка година, които ще бъдат повлияни от чужбина, обучавани от имами, които са толкова радикални, че дори им е забранено да влизат в много от ислямските страни.

Дали управляващите в Европа са слепи за заплахата, или се надяват това да се случи?

Светослав Атаджанов