06.02.2023

Свободата на словото не е свобода на манипулацията и неистината. Призвано да просвещава, което е негова доблестна мисия още от библейските времена, днес то се е обърнало на машина за заблуждение. А в епохата на интернет, заблуждението се разпространява мълниеносно и поразява милиони. Всъщност нека си дойда на темата и без предисловия. Забелязахте ли как постепенно заглъхнаха гласовете за мир, как вече не се чуват призиви и покани за мирни преговори, а страните обсъждат единствено и само как да изпращат оръжия на Украйна, как да се въоръжава още и още, правят се залози, хвърлят се зарове и се гледа на кафе чие оръжие е по-унищожително? Войната е най-печелившият бизнес. Макар и най-пошлият. Макар и най-срамният. Факт. Чак след нея е бизнесът на фармацевтичните гиганти.

Войната е време на морален декаданс и луди пари. На безгранична болка и безскрупулни лъжи. И жертви на войната далеч не са само войниците и мирните хора. Жертви са и културата, и изкуството. Провокирана бях да напиша този текст, защото съм свободен човек и ненавиждам пропагандата, опорките и манипулациите. За съжаление, по време на война, те вървят като топъл хляб – предлагат се с апетитна коричка и без пари. Бухнали самуни неистини.

В брой 6 от юни 2022 г. изданието „Култура“ е препубликувало статия от френското списание „Еспри“, в превод на Тони Николов, озаглавена „Никита Михалков: кинорежисьорът, станал пропагандист“. Преди често четях „Култура“, докато не го превърнаха в място за надменно насаждане на „правилната гледна точка“, която често не съвпада с моите разбирания за правилност. Въпреки това се зачетох в материала, тъй като познавам прекрасно филмите на Михалков и се интересувам от качествено кино. Без изненада установих, че френското списание си е позволило да хули творчеството на Михалков, но по-отвратителното е, че в текста се внушават откровени неистини, служещи да пропагандират, както вече казах, „правилната гледна точка“. Най-фрапиращата глупост, която прочетох в онези редове, е, че филмът „Изпепелени от слънцето“ на Михалков е, цитирам, „директна прослава на Сталин“ (!?!).

От което родните културтрегери вероятно са във възторжена ерекция, тъй като са наясно, че мнозинството не чете и не ходи на кино, а поглъща пуканки и желирани мечета. Родните културтрегери могат да препубликуват, каквото си искат, защото няма кой да го опровергае.

Но този път не става дума за „гледни точки“. Трилогията на Михалков („Изпепелени от слънцето“, „Предстояние“, „Цитадела“) е всичко друго, но не и прослава на Сталин. Самото заглавие „Изпепелени от слънцето“ понася напред и чак до края на третата част именно прокобата на сталинизма, цялата трилогия проследява живота на дивизионния командир Котов на фона на чудовищната сталинска машина, съсипала не само неговия, но и хиляди други животи. Ненавистта към Сталин в лентата на Михалков е във всичко – осмиван с образа му върху балона в небето; в кървавите сцени с премазаните от нацистките танкове съвсем млади войничета, изпратени като елитен кремълски взвод буквално на смърт; в последната част – в сцената на срещата между Котов и Сталин, когато командирът разбира, че изпращат на сигурна погибел него и още хиляди затворници и лагеристи – въоръжени само с дървени сопи да атакуват добре укрепената нацистка цитадела. „Изпепелени от слънцето“ е алегория на изпепелените от сталинизма човешки съдби.

Не е нужно да преразказвам трилогията, а е и невъзможно. Френското списание „Еспри“ и авторът на статията срещу Михалков или нищо не са разбрали от филмите, или умишлено въвеждат читателя в заблуждение. Второто се нарича пропаганда за тъпаци. За тъпаци, тъй като по такива материали могат да се захласват само онези, които не познават творчеството на Михалков. А еректиралата родна културтрегерщина гордо размахва фалоса на неистината, защото политкоректно е допринесла за омаскаряването на един гениален режисьор. Пропагандисти обвиняват в пропаганда.

Французите не са виновни. Виновни са трубадурите на лъжата. Нужно ли е да задавам риторичния въпрос защо въпросното „Еспри“ не вземе да заклейми и техния Жан-Жак Ано – заради това, че засне „Враг пред портата“, в който разказва за битката за Сталингад и известния руски снайперист Василий Зайцев? Впрочем, тези дни гледах новия филм на Ано „Нотр Дам гори“. Разбира се, както и във всички други свои филми, Ано е максимално достоверен, дори болезнено откровен, показвайки колко неспособни са съвременните французи да реагират бързо и адекватно на сполетялата ги беда.

Истината е, че пиша това, заради убеждението си, че изкуството не трябва да се използва за създаване на фалшиви внушения с цел пропаганда. В тази връзка, припомням, че вестник „Култура“, в брой 5 от 2 февруари 1996 г. е посочил за свой избор на броя именно филма „Изпепелени от слънцето“. Наследникът на тогавашния вестник днес разпространява френската статия срещу Михалков, пълна с неистини. Защо през 96-а никой не написа нищо лошо за този филм (между другото, той излиза през 1994 г.)? Защо нито едно демократично българско издание не оплю и не оскверни Михалков тогава, а сега се надпреварват да го зачеркват и дискредитират?

Защото точно така работи пропагандата. Тя вади от чекмеджетата на историята и изкуството онова, което подхожда да бъде преобърнато, да бъде разпнато пред тълпата, да бъде подходящо за тревопасното мнозинство и да се преживя лесно, за да произведе нужния ефект. Пропагандата за тъпаци работи безотказно.

И така, лъжепропагандата превърна Михалков във враг номер едно на украинската селищна система. Лъжепропагандата винаги разчита на късата памет. Тя закопа вдън земя, далеч от очите на зрителите, наградата „Оскар“ за „Изпепелени от слънцето“ от 1995 г. за най-добър чужодезичен филм, номинацията „Златна палма“ от Филмовия фестивал в Кан през 1994-а, както и Голямата награда на журито и Наградата на Вселенското жури от същия фестивал, зарови и много други номинации и награди. За да забравим. Късата памет е майка на разпищолените импровизации срещу безспорни таланти и творци.

Ненавиждам безчинствата на манипулаторите също толкова, колкото и проказата на сталинизма. Войната не е просто антитеза на мира и не се води само на бойното поле. Войната днес се води срещу всеки от нас, който не е затънал в мочурището на забравата, срещу умовете ни, срещу величието на изкуството, срещу любовта към правдата. Не посягайте на Михалков, Тарковски, Звягинцев, Кончаловски, Бондарчук, Рязанов, халтурщици.

Лидия Делирадева
©