06.02.2023

Проф.  Боян Дуранкев, икономист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.   

Оставаме на вълна бюджет, но ще я погледнем под друг ъгъл. След 5 часа разгорещени дебати, депутатите не успяха да задължат кабинета да внесе нов бюджет. Защо след като приеха на първо четене удължаването за догодина на действащия, те се върнаха към спора да задължат или не служебния кабинет да внесе свой нов проект? Коментарът е на икономиста проф. Боян Дуранкев.

Макар и с продължен бюджет, това все пак е нещо повече. Плюс, нека да добавим и най-хубавата новина – увеличаване на минималната работна заплата на 850 лева, считано от 1 януари, разбира се.

Ама, проф. Дуранкев, това все още е новина от комисия, тя трябва да се приеме в зала.

Разбира се, разбира се. Но всичките имат интерес точно от това нещо – да акцентират колко са социални и колко са успешни. Въпреки че ако започнем от самото начало, изглежда, че не само при служебното правителство, но и при парламентарно представените политически партии и коалиции има една тревога да не би случайно да се наложи да приемат нов бюджет. Това след 5 часа дебати изглежда съвсем ясно, тъй като всякаква отговорност, която ще бъде поета, рискува твърде много, още повече че надниквайки към 2023 г., заплахите и пред икономиката на България, и пред драматичното състояние на социума, най-вече на онези 2/3 от българите, които са под нивото на средното, което е в Европейския съюз, и под нивото на обещаното, което беше преди 33 години, точно такъв нов бюджет, ако се приеме, той рискува да вкара България в много по-голяма дългова криза, отколкото е през тази година, а тази година не е малък. Впрочем, ако надникнем още веднъж към 2023 г., неизвестните за страната са толкова много, че какъвто и бюджет да се направи сега или да се приеме в края на тази година или в началото на следващата, този бюджет ще има повече прогнозен, ориентировъчен характер, отколкото окончателен. Никой не знае как ще се развива отсега европейската икономика, а по линия на преките и косвените връзки българската икономика е свързана с европейската, така че всякакви колебания, каквито вече се чувстват, за рецесия, освен за инфлацията, която продължава да се развива и да набива темпо, всички такива очаквания, че може да се случи следващата година да е по-лоша година, всички тези очаквания означават едно – че никой в момента, колкото и да желае, не би приел с радост някакъв бюджет, и то да бъде вносител на такъв бюджет. Накратко казано: служебното правителство постъпва най-правилно, тъй като дава само продължение на този бюджет, който е до този момент, тъй като се очакваше в края на краищата, след два месеца разговори между партиите, да се състави едно правителство, което да внесе наистина политически бюджет за следващата година. Но още по-тревожно е, че такова нещо вероятно няма да се случи, защото имаме в Народното събрание най-малко две токсични системни партии, с които има малко желаещи да се коалират. Така че вероятно ще отиваме към избори, вероятно продължението на този бюджет от тази година е едно донякъде справедливо, макар и тежко решение, защото то означава рязане на разходи през следващата година, и тогава вече ще може да се вземе решение, ако се създаде едно коалиционно или еднопартийно правителство, да се вземе някакво решение за един вече по-солиден бюджет до средата на следващата година. От позициите на днешния ден, края на ноември, точно така изглежда ситуацията в България, която е пряко свързана със ситуацията в Европейския съюз.

Проф. Дуранкев, радвате се, че минималната работна заплата ще стане 850 лева – за това настояваха синдикатите, те колко протести направиха, но финансовият министър Росица Велкова каза, че увеличаването на тази заплата само с 10 лева води до минус в хазната на 50 милиона лева. Има ли достатъчно буфери, ресурси да се намерят тези пари за увеличението?

Ами, веднага да кажа, че Българската банка за развитие в момента отчете, че няма да получи 300 милиона от раздадени заеми на едри лица, да ги нарека, в България. Ето ги откъде. Първо, корупцията – ако се отреже от пръстите на корупцията, това ще бъде първото решение. Да не забравяме, че има още разследване на тези чанти, сакове и чували с пари, които бяха изнесени – нещо, което в друга европейска страна не може да се случи, и при друг главен прокурор. Т.е. първото нещо – ако се ограничи корупцията, тълкувайте, че в бюджета ще има не 50 милиона, а тълкувайте, че може би ще има едни спестени 2, 3, 4, 5 милиарда лева, които в момента са силно корупционни. Те не са свързани само с корупцията на ГЕРБ, както обикновено се казва, защото корупцията има три десетилетия вече една здрава основа и също така е узаконена в много отношения. Така че първото нещо е корупцията. Второто е едно орязване на някои разходи, които са паразитни. И третото, най-важното – най-накрая ще трябва да се отиде към европейска данъчна система, което означава прогресивен данък върху физическите лица и върху компаниите. И като направите сума сумарум, съвсем спокойно това означава, че към 7 милиарда лева повече може да има в бюджета. Въобще, ако се променят нещата от тази позиция, от гледна точка на проевропейската фискална политика, тревоги за следващата година особени не може да има в малка България. Впрочем, само едно изречение – да не забравяме, че и следващата година по Плана за възстановяване България също ще получи доста солидна сума. Въобще, пари има, въпросът е, дали ще стигнат. Защото пак казвам – обстановката за 2023 г. в Европейския съюз е вече твърде озадачаваща, какво ще се случва и дали от трън, та на глог няма да се получи ситуацията, т.е. бягайки от този разкош на евтиния петрол, на евтиния газ, който имаше Европейският съюз до този момент от Русия, няма да отидем към нещо доста по-скъпо, което ще направи неконкурентна европейската икономика, респективно българската, ще увеличи инфлацията и същевременно ще създаде много по-голяма безработица, отколкото до този момент. И прибавете към това нещо онези няколко милиона украинци, които са в Европа, включително и в България над 10 000, които търсят закрила, препитание. Въобще, много, много прогнозна остава обстановката за следващата година, без да може да се очертае някакъв реален план. А че в България се изпуснаха много моменти за предварителна преценка на нещата, като започнем от президентството – Стратегическият съвет към президента в това отношение е голям длъжник, но също така и в подготовката на политическите партии в Народното събрание, които бяха ориентирани преди всичко към собствения си електорат, отколкото към цялостните интереси на България и на обществото.

Тук ще издам на слушателите, проф. Дуранкев: сутринта и вие, и аз гледахме, разбира се, вие – във вас, аз – вкъщи, дебатите за преразглеждането на бюджета, и когато ви поканих за това интервю, коментарът ви беше изключително кратък: „Мътна и кървава“. Какво е „мътна“ и какво е „кървава“?

Тепърва ще го разберем. Дано не го почувстваме тази зима, която буквално от утре започва. Ние очакваме България да е някакъв остров, ние да сме като Робинзон Крузо, но изглежда, че даже повече приличаме на „Мисия невъзможна“ с Том Круз, но Том Круз в България няма, няма кой да оправи това нещо. И големите дебати тепърва ще се прехвърлят. Мътна и кървава ще става в парламента, защото десницата ще защитава тези субсидии и помощи, които ще се дават на бизнеса, докато левицата ще настоява да бъде много по-социален бюджета. И ако единият приеме едното, рискува много врагове, другият, ако наложи своята теза, рискува не по-малко врагове. Въобще, намираме се очевидно в онова, което проф. Колин Крауч го нарича „постдемокрация“. Т.е. имаме институциите, изглежда, че ги има, но те не функционират ефективно и в полза роду. Това е големият проблем. И не виждам, поне засега, решението в това Народно събрание, което да даде някакво дългосрочно виждане, да не го наричаме „визия“ или „стратегия“ за България, защото се намираме точно в пожарна ситуация. Това е неприятно. И то в няколко направления, не само в икономиката на България – във военно отношение, в международно отношение, нерешени проблеми вътре в страната социални и да не продължавам повече. Но дано да посрещнем Коледа, Нова година с някаква надежда, че все пак догодина ще бъдем по-единни и по-солидарни, за да останат хора в България. Това е проблем за следващата година също.

Дано, дано, проф. Дуранкев. Вие виждате в едно от решенията промяна, връщане към прогресивния данък. Как това може да стане, след като знаете съпротивата в партиите?

Съпротивата на партиите е, разбира се, от олигархията, която е във всички партии. Затова голяма част от партиите приличат на плутократи повече, отколкото на хора, които се интересуват от общобългарските интереси. Но пак да кажа – много често се казва „Приличаме на африканска страна“. Не – приличаме на бавноразвиваща се и донякъде глупава страна, защото позволяваме на олигарсите да изнасят по офшорки парите си, да не плащат данъци в България, или ако ги платят, те да бъдат изключително малки и мизерни данъци. Да не давам примери – пределно известен е бургаският случай, няколко софийски и други. Но наложително е връщането към нормалността – забележете, и Великобритания планира повишение на данъците, и в Германия се обсъжда същото, и в другите европейски страни, докато на Острова на блажените – в България  се чудят как да си намалят данъците, и то най-богатите. Въобще, това е тема за отделен, друг сериозен разговор, но при положение че има плосък данък, само едно заключение може да кажем: трайно в България управлява олигархията, независимо от коя партия наднича тя.

Проф. Дуранкев, на финала да ви помоля за кратко определение. Нарекохте преди в интервю при нас Бюджет 2022 „Бюджет на истериите“. Обаче този „Бюджет на истериите“ преминава в 2023, при още по-истерични обстоятелства. Как бихте нарекли бюджета на 2023 г.?

При положение че още няма решение за поемане на нови външни заеми, този бюджет ще бъде само картонената кутия на постната пица. Но може да се окаже, че понякога стига, ако наистина променим и данъчната система, и справедливостта, и солидарността. България е имала по-тежки проблеми, отколкото този в момента, но тогава сме действали като един юмрук, като едно цяло, а сега сме горе-долу като едно лего или като кубчето „Рубик“, което колкото и да се върти в народното събрание, не може да се подреди. Имаме надежди, все някога ще дойде новият Левски или Ботев, или Гоце Делчев, или Яне Сандански. Има надежди, че винаги България устоява точно когато задухат бурните ветрове.

Цоня Събчева

https://www.focus-news.net/