Бъдни вечер и Коледа – Рождество Христово. И тъкмо в навечерието на Раждането на Спасителя и на Слънцето, в Татковината се случва тоя пореден ужас – оповестяването на кражбата на българско дете! Да, именно кражба, колкото и отговорните лица в клиника Шейново да желаят да я представят като изолирана „случайност“. Ако казусът с „размяната на новородени“ се поразкопае от почтени юристи ( колкото и последните да са феноменална рядкост в Абсурдистан ), почти сигурно е, че ще се намери цяла престъпна верига, в която гръмналата преди няколко дни афера е само едно звено. Впрочем в Шейново десетилетия наред новородените бяха заразявани със стафилококи и въпреки широката гласност на тоя гнусен факт сред родилките, нищо или почти нищо не бе направено – както за изчистването на отделението от инфекции, така и за изчистването на името на болницата.
Отново „случайност“?
Защо все такива „случайности“ съпътстват появата на децата ни на белия свят?
Но непосредствената причина да напиша тоя текст е изказването на адв. Пламен Борисов пред БНТ, препубликувано от 24 часа, в което юристът заявява: „Децата ще пораснат, докато се изясни случаят“.
Адв. П.Борисов изтъква пречките, които поставя „българското законодателство“ пред подобни граждански дела.
„Всички говорите по начин, сякаш до края на седмицата децата ще се върнат, но системата не е подготвена и не може да решава бързо такива дела. Те са сякаш гледаме делба на имот.“
„На имот“? Разбирате ли целия ужас на подобно сравнение? Значи децата ни са приравнени, според българското законодателство, с някаква съборетина или нива? Този оглушителен цинизъм не ми дава мира! И това не е цинизъм на адвоката, това е озъбеният сатанински цинизъм на цялата ни съдебна и политическа система. Фактът, че се сблъскваме с него и разкриваме зверския му лик точно по Коледа, е пръст на Провидението.
Без съмнение, законът е сътворен така, за да насърчава и закриля престъпната кражба на деца у нас. И да оставя ненаказани виновните. Да им дава безбройни възможности за отлагане на дела и съдебни експертизи – и разтягайки безкрайно решението на казуса, да оневинява престъпниците. Едва ли подобен скверен „закон“ е „случайност“. Той е поредното доказателство за гнилочта на нашата „съдебна“ система.
Представете си живота на българското дете в ромската барака – докато трае „съдебният процес“. Представете си средата, в която ще расте, възпитанието, което ще получи. Истинските му родители ще дадат за адвокати и дела цялото си имущество. Ще задлъжнеят, ще рухнат. Съдебните пиявици буквално ще ги изсмучат. Целият им живот ще бъде опустошен. А детенцето им, тяхната радост и надежда, ще бъде обречено все повече да се отдалечава от тях по поведенчески модел. И може би ще му бъде вдъхвана дори омраза към истинската майка като към „похитителка“. Така ролите на престъпника и жертвата ще бъдат разменени. Бялото ще стане черно – както винаги в България!
Ще задам един важен въпрос – ако Севда не беше ромка, а българка, щяха ли да ни обещават предълъг „съдебен процес“? Очевидно е, че страхът от етническо раздухване на случая, освен всичко останало, прави този юридически казус толкова „трудно разрешим“. Съдиите и политиците в България ги е страх от ромите. А от българите – никак. Което за сетен път сочи, че етническите българи са най-унизеното и безправно малцинство в държавата, която носи името България.
Законът трябва да е еднакъв за всички. Ако българка бе похитила детето на циганка, тя трябва да понесе пълната отговорност за престъпното си деяние. Както и обратното. Защо използвам думата „похитила“? Защото, както казах и в предишна моя статия по този случай, реакцията на Севда, че няма да върне чуждото дете, а ще се „бори докрай“ и „съдебно“ за него, води еднозначно към заключение за умисъл. Разбира се, похищението няма как да се осъществи без съдействието на някой от персонала на медицинското заведение.
Къде сте десетки НПО-та, преяли с грантове „за закрила на детето“? Къде си, бае Кънчо от БХК? Вие сте много експедитивни и грачите като гарги, когато решавате да отнемете детето на някоя българка, задето била бедна, пияна, самотна и не можела да му осигури подходящи условия? Или все пак ще вдигнете олелия – но против българското семейство на биологичните родители? Къде са „социалните“ терористи, които са много бързи в отнемането на деца от „проблемни родители“? Защо сега се бавят и не поставят под своя опека похитеното дете?
Процесът не трябва да е „граждански“, любезни юристи, защитници на Кривдата! Делото трябва да се гледа според Наказателния кодекс като криминално деяние от общ характер – похищение на дете! Тъкмо по този начин ще бъде разрешено по-скоро и съсипаните майка и баща ще могат да прегърнат рожденото си чедо! Това дело трябва да бъде гледано под изключителен обществен натиск за справедливост! Всяко заседание и решение тутакси трябва да стават достояние на българското общество.
Ще срещате Бъдни вечер и Коледа, така ли, българи? А помислихте ли как ще ги срещне Зорница, истинската майка? Тя неслучайно носи името на утринната звезда! Наш дълг да й помогнем – защото по Коледа Господ Бог отвръща на доброто с трижди добро! Ако проявим нехайство и безчовечност по тоя емблематичен случай на майка и младенец, ако го забравим – „защото всяко чудо трае три дни“ – нямаме право да молим Спасителя за по-добри съдбини на България!
Милена Върбанова
