Революционният оптимизъм се утвърждава с практика
Революционният оптимизъм е умение, което се научава с времето. Както всяко друго умение, изисква практика, за да се усъвършенства. Както всяко друго умение, може да ти се стори много трудно, когато започнеш да опитваш за първи път.
Преди да сме усвоили добре умението на революционния оптимизъм, нещата могат да изглеждат дори безнадеждни. Вратите към революционната промяна сякаш са затворени и залостени на всеки фронт. Електоралната политика носи разочарование след разочарование. Нашето общество е пълно с егоистични, запънали се, обсебени от пропагандата замбирани люде, които ще защитават статуквото, дори когато това противоречи на собствените им материални интереси. Хлябът и зрелищата остават ефективни, за да държат всички ни достатъчно сити и заблудени, за да могат да се въртят зъбните колела на държавата за интереса на своите господари.
Никой, дори не се опитва да разбере как да запази оптимизма си, когато всичките му усилия продължават да се провалят. Никой не се ражда с умението да поддържа надеждата си жива, дори когато природата около нас умира, докато всичко става все по-скапано и докато нашата цивилизация става все по-упадъчна.
Изисква се практика. Както всичко друго, докато не се упражняваме, вероятно няма да се справяме добре. Но, за да се справяш с нещо, първата стъпка към това да бъдеш донякъде добър в нещо. И ще трябва да станеш по добър в това, защото алтернативата е да си лежиш и да се оставиш копелета да те смажат.
Господарите на статуквото искат да повярваме, че съпротивата е безполезна. Искат да повярваме, че промяната е невъзможна, че битката не може да бъде спечелена, че машината на властта е непобедима, че центровете за данни с изкуствен интелект са неизбежни, че войните и геноцидите ще продължат, независимо какво искаме и правим.
Най-лесната битка е тази, която врагът ти никога не се опитва да води.
Не можем просто да им го кажем. Трябва да продължим да опитваме и да намерим начини да спечелим. И няма да намерим начини да спечелим, ако сме успешно съблазнени от песента на сирените на капитала..
И песента им може да бъде много съблазнителна. Да бъдеш песимист е приятно за егото, защото ти позволява да се чувстваш спокоен и прав за всичко, но тогава нещата вървят по пътя на тези, които в момента държат властта. Да бъдеш мрачен, всезнаещ, който има правилни мнения за всичко, като се присмива на усилията на всички да спечелят тази борба, е много по-лесно, отколкото да бъдеш борбения демон, който се изправя отново, загуба след загуба и разочарование след разочарование.
Но знаем, че всички най-хубави неща в живота се намират от другата страна на комфорта. Това е вярно, независимо дали говорим за революция, романтика, изцеление, изкуство или просветление.
Ако се чувствате безнадеждно, това е проблем с уменията ви за борба. Просто трябва да работите, за да подобрите уменията си.
Затова практикувайте оптимизъм.
Откажете се да бъдете песимист.
Намерете причини за надежда.
Изучавайте Историята и научете за многото пъти, когато революциите са били успешни и управляващите структури на властта са били свалени.
Следете текущите събития и вникнете в многото начини, по които нашите управници губят властта си.
Открийте онази искра в себе си, която ви кара да продължите напред, независимо какво се случва.
Открийте оново упоритото неподчинение, която е карало хората преди нас да се борят с фашистите не защото ще победят, а защото те са фашисти.
Вършете ежедневната си работа, имайки достатъчно простор, за да поддържате тези усилия.
Създайте си вътрешна стабилност, за да можете да продължите, без да се сринете, когато нещата станат трудни. Поставете си за цел да култивирате оптимизъм и го практикувайте всеки ден.
Светът зависи от това!
Светослав Атаджанов
