– Г-н Овчаров, как бихте окачествили поведението на ръководството на ГС на БСП в София и на столичните общински съветници в партията?
– От величието до позора има само една крачка. Случи се така, че голямата надежда, че нещо можем да променим и в партията, и в държавата, беше компрометирана. Има няколко варианта за това поведение на общинските съветници от БСП в столичния съвет. Първият е, че ръководството на ГС на БСП влезе директно в Сглобката. Името на това е просто предателство. Защото идеята, с която ние водихме цялата кампания за София, е че БСП е алтернатива на сглобката , че ще разгради модела „Борисов“. Вторият вариант е, че БСП изигра мръсната роля на сводника, който осигури терена за Сглобката и на софийско равнище. Третият вариант е, че поведението на общинските съветници е чиста проба клиентелизъм. Директно се купува политическа подкрепа.
– Как се купува политическа подкрепа?
– Ами с пари, с постове, с комисии. Вече се вижда какво точно и как се разпределя между гласувалите правилно. Всъщност в нашата ситуация са верни и трите варианта – и предателството, и сводничеството и клиентелизмът. Тъжното е, че тези хора компрометират надеждата и вярата, че ние от БСП нещо можем да променим и в БСП, и в София, и в страната.
– Надеждата и вярата може да са накърнени, но партията трябва да продължи да се бори. Какви трябва да са последствията за главните герои на това позорище в СОС?
– Основната битка на БСП в последните години е срещу клиентелизма, задкулисието, паралелната държава, за възстановяване на правовата държава, изчистването на самата БСП от този клиентелизъм. Оказа се обаче, че още не сме се изчистили от него. Оказа се, че «малката правда» продължава да побеждава. Това, което се случи с избора в СОС, е тежък удар срещу лявата, социалистическата идея. А лявата идея е, че ти работиш за другия. Не за твоя дребен интерес. Не за твоите комисии. Работиш за всички и преди всичко – за другите. И когато компрометираш точно тази сърцевина на лявата идея, то очевидно ти не работиш за Партията, за хората, а за себе си.
Спомням си какво ми каза след провала през 2009 година Бенджамин Варон, активен борец против фашизма, а после и срещу тоталитаризма. Човек, който е жертвал живота си за лявата идея.
Социалистическата идея е кауза, каза ми той. В Сливенския затвор ние бяхме най-слабите и кльощавите, можеха да ни пребиват и унижават криминалните. Но те не го правеха, защото ни имаха уважението заради моралната ни сила. Те знаеха, че сме в затвора заради тях, че ни бият и убиват защото се борим за тях, те да живеят по-добре. Че жертваме живота си заради тях. И затова ни уважаваха. А вие, каза той, вие загубихте именно моралното предимство на социалистическата идея.
– Проблемът в личността на ръководството на ГС на БСП в София ли е или е резултат от сложилото се статукво? Т.е. Иван Таков ли е проблемът?
– Не е въпросът само в Иван Таков. В Градския съвет имахме една много тежка дискусия преди избора на председателя на СОС как точно да се постъпи. Логиката обаче на «малката правда» победи. Също както навремето «малката правда» на тогавашните другари за личното спокойствие и просперитет победи социализма. Днес тя продължава да царства в градската организация.
– Има ли оправия с тая «малка правда»?
– Има. Честни и читави хора напред, които защитават и работят за лявата идея. Които не са зависими и които свободно и аргументирано я защитават, изхождайки от обществения, а не личния интерес. Категорично са необходими такива промени.
– Как се определя «читавия човек»? Може би след споделено с него кило сол, както гласи народната мъдрост?
– Екзистенциализмът, по Жан Пол Сартр, казва, че човек се познава когато го поставиш в екстремна ситуация. Това пее и Висоцки в една от песните си.
– Трябваше ли да чакаме «екстремната ситуация», когато на Иван Таков му се предложи властови ресурс като председател на транспортната комисия в СОС, че да го разберем що за човек е?
– Ситуацията е подобна на онази, която имахме и през 2003 г. Но тогава БСП беше първа политическа сила в София. Именно по това време се формира сред съветниците групата на брокерите. Главният брокер беше един от съветниците на Софиянски – Пламен Илиев. Та този човек уреждаше какво ще се случи или не в София. Тогава общината беше се превърнала в тържище на «малката правда». Сега гледаме втори епизод от същия сериал. Страхувам се, че сега ще бъдем и главни участници в него.
– Има ли начин да се очисти името на БСП. Да не стоим като участници в разпределението на софийската баница в очите на хората?
– Аз не подкрепям крайните организационни мерки, като изключване от партията. Те не са признак на организационна сила. Напротив! Да си мислим обаче, че ако си затворим очите за провала в СОС проблемът ще се размине от само себе си, ще бъде груба политическа грешка. Трябва да има категорични мерки, ясно разграничаващи позицията на БСП от личните интереси на групата и поддръжниците й.
– За оставки и изключване от партията ли намеквате?
– Има си органи на партията, които да вземат съответните решения. Но тези хора, които предадоха избирателите си и ни поставиха в тази тежка ситуация, трябва да понесат последствията от делата си.
– Централата на «Позитано» 20 я заливат с декларации за оставки и изключване от партията от районните организации.
– Още на обсъждането в ГС на БСП как да гласува нашата група съветници имаше остри позиции от Подуяне, Слатина и Триадица. Не ги чуха. Бяха загрижени за общината, заплатите и общинските дружества. За всяко предателство винаги се намират “прагматични, загрижени, реалистични” обяснения. Те никога не могат да го оправдаят. Предателството си е предателство!
Източник: Дума.бг
