05.02.2023

Не гледах филма за Ботев и няма да си го причиня. Не гледах филма за Левски. Не бих гледала филм за Бенковски, Захари Стоянов, Кирил и Методий, Симеон І, Борис І и за коя да е именита и знакова фигура от българската история. Такива творби са осъдени да са трагично несполучливи сценарно, режисьорски, операторски и актьорски.

Всяко подобно произведение е обречено на грандиозен неуспех, защото усещането ни за тези личности не може да се припокрие с нито един актьор и още по-малко с неговата криво-ляво натаманена лексика. Филмът за Левски остава с героичното авторово виждане с една псувня на Апостола – ерго – и той човек бил, не светец. Ако ще не веднъж, ако ще по сто пъти на ден да е псувал, това не ни интересува.

Няма такива думи, които да изрече актьор (хеле някой от новите звезди), който да звучи с величието на фигурата от необхватни размери.

Не знам за вас, но аз всеки път изпитвам неудобство, когато на официални срещи с политици в заседателната зала при президента, те всички се ръкуват на фона на портретите на най-светлите мъже в историята ни. Днешните с костюмите, които са с моралната тежест на еднодневки застават на фона на символите ни, закачени на стената, сякаш частично оправдаващи неспирния парад на моралния позор.

Нямаме нужда от филм за Ботев, нито за Левски. Те не влизат в обикновен сценарий, няма такъв етап от живота им, който може да бъде изигран и то по начин, та зрителите да повярваме, че насреща някой разкрива нещо апостолско.

Да оставим просветителите на достойна България в тяхното време и всеки, който носи сърце за тях, да чете за делата им. Това с филмите няма да се получи.

Светлите ни личности са образовани, модерни за времето си, грамотни, честни и не заслужават нито едно телевизионно-диалогово упражнение.

Лияна Панденлиева