Севда била на 2 годинки. Захвърлена и нежелана от родната си майка е осиновена, а после е пребита и след 22 дни кома, със счупен череп, завършва мъничкия си живот в ръцете на лекарите, които не успяват да я възродят. 22 дни мъничката Севда не е изпитала нито болка, нито страх, нито е протягала ръчички за добрина, но да получи удари.
Осиновителката е обвинена за – цитирам – „Убийство по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда“.
Аз ли вече не разбирам български?! Оказва се, че можеш да убиеш някого „без да искаш“, докато го пребиваш до смърт и то съвсем съзнателно?! Ерго – боят е напълно съзнателен, само смъртта е случайна. Иначе казано: когато те прибиват системно, но оставаш жив, това е просто бой – само смъртта може да е настъпила случайно.
Двегодишна Севда. Не видяла обич и покой.
Днес законотворците на България ръсят от трибуната на 48-мия парламент приказки за светци и какво е посланието на светците. Земните аргументи явно не тежат.
Народното събрание е отделна планета и там никой не се интересува ни от Севда, ни от случайните убийства, резултат от умишлена и системна агресия. А осиновителката на Севда, ако изобщо бъде призната за виновна, може да понесе до 12 години затвор – за случайно убийство заради умишлен побой. Няма страшно – ще я пуснат след две.
48-мото Народно събрание ръкопляска на откриването.
Поклон, мъничка Севда
Лияна Панделиева
