Досущ като във филма на Спилбърг много хора ще умрат, докато се опитват да спасяват човека с чука, редникът на доброто, Раянов.
За разлика от редника на Спилбърг, когото спасяваха в една започнала война, нашият редник Раянов започна войната.
Ако четете история, ще знаете, че войната започва така – някой отива и чупи каменния тотем на врага.
И врагът ще отговори. После в касапницата никой няма да си спомня как започна това. Но така започва винаги.
В цивилизования свят, когато имате две озъбени агитки, между тях винаги има полиция, арбитър, коментатор и преговарящ.
Разбираме, че светът ни вече не е цивилизован – коментаторът, (медиите) са на страната на редника, трошащ тотеми. Полицията я няма услужливо.
Арбитърът ще пусне редника да дава интервюта.
Преговарящ няма – нито една агитка не отпуска бюджет за преговарящ.
Е, вече знаете – така започват войните. За нищо уж.
Правете разлика между повод и причина. Войните си търсят повод и започват, когато светът вече не е цивилизован. И редникът с чука е герой, който утре ако счупи череп – едното освирепяло племе ще пледира за невинност.
А другото? Какво мислите, че ще пледира другото племе? За пощада?!
Това е война и чукът е оръжие. Ако е счупена една лъжа, написана на камък, то нека продължим – да счупим главите на всички, които смятаме, че лъжат. Чук за главите на вярващите в лъжите, давай!
Да напишем на прозореца им знак с блажна боя – “ЛОШИ”. Да интернираме лошите. Да сложим лошите в лагер. Да пуснем кучетата. Друго какво да им пуснем?
Така де – ние сме добрите. И като настана една битка на добрите срещу лошите – камък върху камък не остана. И ще умрат деца, жени и старци – докато спасявате редник Раянов.
П.П. Запомнете – децата, жените и старците и в двете племена във всяка война са нито добри, нито лоши. Никакви не са ви.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
