Щях да кажа „моят колега“ Ивайло Вълчев, но нямаше да съм прав. Имам честта Ивайло Вълчев, не да е мой колега, а мой приятел и още повече имам честта той да е написал текстовете на повечето мои песни. Темата Македония е болка за мен и мисля за голяма част от българите. За Ивайло Вълчев – също. Той поиска да каже нещо в моя профил за едно изказване на Даниел Лорер, което го е жегнало. Често казано мен също ме жегна, но по въпроса давам думата на господин Ивайло Вълчев:
“Твърдението на господин Лорер, че Християн Пендиков не е българин, защото няма български паспорт, а само българско самосъзнание, е меко казано цинично.
Паспортът може да те направи „българин“ пред чиновниците.
Самосъзнанието те прави българин пред България.
Очевидно господин Лорер няма и най-малка представа какво е да се самоопределиш като българин в Република Северна Македония.
Очевидно куп спортисти с български паспорти, хора, които не говорят и дума български и нямат никаква емоция към България, са по-достойни да бъдат защитавани от държавата, отколкото един младеж, дръзнал да се нарече българин в страна, където това не носи нищо, освен риск за живота и сигурността.
Господин Лорер, много от историческите личности, чиито портрети висят по стените в училищата, че и в кабинетите на държавните мъже, никога не са притежавали български паспорт. Но са били българи, наричали са се българи и са живели и умрели за това, да има България.
Без паспорт.
По съвест и убеждение.
България има нужда от българи. Не от паспорти.”
Слави Т. Трифонов
