Има един въпрос, на който не мога да намеря отговор от
момента, в който съм се осъзнал.
Въпросът е – кой обича да го лъжат?
Замисли се, уважаеми приятелю, който четеш това, което
пиша в момента.
Ти обичаш ли да те лъжат?
Искаш ли да те лъжат?
Харесва ли ти да те лъжат?
Виж колко интересно – не те питам дали лъжеш или кой
около теб лъже, а те питам – искаш ли да те лъжат?
Иначе лъжци – дал Господ!
Ето сега ще ти дам пример с един завършен лъжец.
На 10 юли 2021 г. Кирил Петков, тогавашен служебен
министър на икономиката, обяви, че в Ловеч ще има
завод за електромобили, който ще изнася коли за цяла
Европа и каза директно, цитирам:
„Електромобилите ще бъдат реалност и ще се
произвеждат в Ловеч“.
Сега една година по-късно – там, където трябваше да
бълват електромобили, има само фотоволтаици.
И никой никъде в България не бълва електромобили.
Тоест, това е лъжа.
И човекът, който е изрекъл тази лъжа, със сигурност не
лъже само за електромобилите.
Защото, човекът, който ползва лъжата като изразно
средство, лъже по принцип, а не само в конкретния
случай.
Така сме устроени хората.
Или си лъжец, или не си.
Въпросът не е в това дали Кирил Петков е лъжец или не е.
Той е просто пример за човек, който лъже, когато си иска
и както си поиска, а понеже го познавам, той е от този
особен вид лъжци, които сами вярват на лъжите си.
Тия са най-редките лъжци.
Нещо като барон Фон Мюнхаузен в българо-канадски
вариант.
От тях човек най-много трябва да се пази.
Въпросът не е в Кирил Петков.
Въпросът беше и е, и виси със страшна сила – харесва ли
ти да те лъжат?
Защото, скъпи ми приятелю, опората е в истината.
Тя е непоклатима, реална и е абсолютен факт за това, че
силата е в истината.
А лъжата е колос на глинени крака.
И ако ти харесва да те лъжат, накрая няма да имаш нищо,
а само загубени фантазии.
автор: Слави Трифонов