Туй, българите, май все сме си номади. Колко български държави има. Волжка България, Стара Велика България с Фанагория, Дунавска България. В същото време големи групи българи са отивали по света и са си създавали села и градове. И в Италия, и във Франция, и в Унгария. Българите на Кубер, на Алцек, на Аспарух и т.н.
В момента над два и половина милиона българи има по света. Само през последните три десетилетия. Това си е един малък народ. Разпръснат. Гледам, гледам, и тая България на кръстопътя нещо няма да я бъде. Изроди се българското племе по тия земи, забравиха българите, че свободата е на върха на меча, а високо вдигната глава меч не я достига.
Къде ли ще е новата българска държава. От където да започнем отначало. С древните ни закони. С правото да управлява най-способният. Със смелост. С убеждението, че може да сме малък народ, но способен на чудеса, когато знаем какво искаме и сме НАРОД.
Време е да изоставим топлината на домовете и удобните постели. И да осъзнаем, че народът ни е оцелявал и успявал само в битките. За свободата си, за народа си, за децата си. И така ни е имало. И ще ни има.
Елена Гунчева-Гривова
