Нико Тапата, известен и като Дренчев, водач на листа на Възраждане заедно с родата си, ме блокира, защото си позволих да коментирам неговата поредна изцепка с публикация. Човечецът възмутено заявява, че във Възраждане били работили неуморно и не можело някаква „принцеса, родена със златна лъжица в устата“, която хората харесвали, да измества неуморните труженици на партията. Не можело тя да ги нариша шофьори, монтьори и сервитьорки. Повече това нямало да го бъде.
Явно дълбоките комплекси на маргинала бликат от публикацията. Много пъти се въздържах да коментирам например родителите на КК – чистачка и заварчик. Нищо лошо няма, изглеждат свестни хора. Но комплексарщината на Божествения си личи във всяко негово действие. Той по рождение е подозрителен към всеки, роден в семейство, което не е работническо, подозрителен е към успели хора извън политиката, подозрителен е към хора с акъл и положение. Дренчев е същият – дълбока комплексарщина към всеки, който не може да впечатли с простотиите си.
Аз не съм принцеса и не съм родена със златна лъжица в устата. Факт е, че за това, което съм постигнала в живота си, мога да благодаря само на себе си. Защото съм се издържала сама, работила съм, за да имам живота си, който водя. Работила съм и за това да ме харесват хората. На пловдивчани и другите българи, които ме харесват, им харесва откровеността ми и смелостта да казвам истината. А не партийните плакати с лика ми.
И въпросът ми е – защо пък хората не харесаха шофьора в листата? Той подчерта изрично на събрание, че заслужава да е в листата, защото е налепил най-много плакати. И ето тук е разликата в моето мислене и това на партията. В Народното събрание лепачи на плакати не са необходими. Необходими са хора, които са достатъчно разумни, за да знаят, че хора се привличат с идеи, с разговори, с откритост, а не с лепене на хиляди плакати и раздаване на безумни листовки, с които, откровено казано, досаждаме на гражданите.
Харесайте шофьорите и сервитьорките, не ви преча. Защо ли обаче хората не ги припознават. Защо сте подозрителни към всеки известен и успял? Защо избивате комплексите от детството си? Аз не съм виновна, че съм от семейство, което не е мило стълбищата и не е работила на конвейер в завод. Не, че има нещо лошо, но не това е критерият. Уважавам всяка една професия, с която достойно се изкарва хляба. Но комплексарщината на произхода и семплотата на личните постижения няма как да приема.
Моят коментар по поста на Тапата беше, че защо ли хората не харесаха шофьора. И защо Тапата се прави на пилот, след като само две години работа като такъв, се е скатал от дълга си към Родината. България е вложила стотици хиляди левове в неговото обучение, за да пази българското небе. А Тапата се е измъкнал като облекчение от задните части на панталона си от дълга си. Но не спира да парадира, че е пилот, а не производител на щори!
Маргиналите тържествуват. Никой от тях дори не осъзнава на какво място е. Сервитьорки са твърдо убедени, че могат да са депутати. Какво ще вършат там и какви закони ще правят, те не се замислят. Те знаят, че като се мазнят на лидера си и пишат стихове за него, мястото им е сигурно. Въпросът е, българският народ от тях ли има нужда? Или от подготвени кадри, които са постигнали нещо в живота си извън партията. И лепенето на плакати ли е квалификацията за влизане в листата им?
Впрочем последният въпрос на Тапата е риториче, нали? Та водачи на листи на партията са и брат му и братовчед му. Не се и съмнявам, че и жена му ще намери място в тях. Непотизмът е силно толериран в партията.
Впрочем предпочитам да съм си аз. Известна заради себе си, а не заради партията. Всъщност много и това не успяха да направят. Какво ви говорят имената на Даниел Петров и Никола Димитров например? Какво може да кажете за работата им в Народното събрание!?! Колко хора в града им ги харесват извън партията?
Аз съм човек от народа и винаги ще си остана такава. Но не съм маргинал и никога няма да бъда. Произходът не определя бъдещето. Лепенето на плакати не е достойнство и качество. Образованието е условие, без което не може, както и стажа по него
Една принцеса със златна лъжичка…..
Елена Гунчева
