Много вожд, малко индианец. Основен проблем в България. Най-вече, защото всеки недоуважен, всеки аутсайдер, всеки комплексар и психопат имат напълно законовото право да си направят партия. И когато лидерът има откровено психически проблеми, пък били те и патология, се преобръща цялото разбиране за политически живот.
Принципно психопатът не търси съмишленици, а слуги, които да му се възхищават. Той не търпи критики, не отговаря на такива и обявява за враг всеки, който не го признава за божество и си позволява да поставя под съмнение думите му. Обикновено отмъстителността на психопата е голяма до степен дори да прави списъци на враговете си и да жадува как като стане Властелин на Вселената, ще се саморазправи с тях.
Принципно психопата е чаровен и успява да привлече достатъчно хора. Проблемът е в същността му. Цялата вселена се върти около него, а околните имат само поддържащи роли в личния му свят на Аз-ът. Психопатът не иска съратници, той иска антураж, който да го слуша и убеждава в собственото му величие.
И проблемът е когато такива хора се включват в политиката. Демокрацията не е намерила лекарство за тази болест. За съжаление възможността всеки да гласува, означава и това, че всеки дебил, аутсайдер и комплексар също може да избира. А те няма да изберат личности и държавници, а ще изберат това, до което може да стигне съзнанието им. Ще изберат себеподобни. За съжаление.
Обществото е по-силно от подобни екземпляри. И точно затова трябва здравословно да ги отстранява – съвсем демократично разбира се. Защото когато психопати започнат да управляват ,обикновено водят ада след себе си. И списъци, разбира се. За Бухово, за Белене, за „до стената“. Но, когато човек е политик, обикновено психиатрите не смеят да вземат необходимите мерки. А трябва!
Елена Гунчева
