Управляват ни хора, които следят и се грижат не за интереса на българите, а за чужд интерес.
То е така, защото не са избрани и направени управленци от нас, а от други.
Зная че е твърде на “мода” да изкажем своя протест като не гласуваме, но така помагаме на онези, които все пак гласуват (поради заплащане, личен интерес или принуда) да ни инсталират все по-големи безбожници във властта.
Зная, че Цанов и Киро Брейка са твърде на мода, както зная също, че не може да се рече че са глупави…
Защо подтикват хората към отказ да заявят своя глас – мога единствено да гадая.
Отказът от едно право – да гласувам, е грешка, с която се опитват да ме накарат да поправя друга грешка – че изборите ще бъдат манипулирани. Манипулации винаги има, но когато не гласуваме те стават по-лесни.
Освен да гадая защо тези два “авторитета” карат хората да грешат по толкова нелеп начин, мога също да спра да им плащам в “Пейтриън”.
Спрях.
Това е начина. Така може да бъдат “наказани” не само Цанов или Брейка. Така може да бъде “наказана” и държавата.
Що се отнася до това – да накажем и държавата, чрез отказ да плащаме – това е същинският ни протест.
Зная, че не е възможно да се изключим напълно. Но е напълно възможно да отложим, забравим или умишлено да направим плащането по-малко.
Звучи като да не е съвсем редно, но ако се замислим – плащайки – ние съучастваме в собственото си изтребление.
Онези, които следят за това – плащаме ли, те вземат заплата и така се прехранват, но какво си купуват с парите?!
Отрова за себе си и за своите деца.
Другите, които следят за реда и трябва да осуетят протестите ни – получават заплата, с която уж се прехранват, но какво купуват със заплатата си?!
Отрова за себе си и за децата, в името на които излизат да рискуват своя живот.
Тези, които ще ни задържат, съдят, надзирават и т.н…
Мигар те не ядат същия хляб – хлябът, който е от фуражно зърно, отгледано и торено незнайно къде и с какво из Украйна, за да се угояват с него прасета…
С един и същ хляб се тъпчем – еднакви отрови ядем ние, децата и внуците ни…
Ако досега всяка една от институциите, които следят за реда, за контрола, за каквото и друго да се сетите, ако досега имаха оправданието:
“Това е моята работа – чрез нея храня семейството си” – вече нямат това оправдание.
Защото няма да купуват храна, а отрова.
Прозрат ли това – нещата по друг начин ще изглеждат и ще се осъзнават.
Не го ли прозрат – ще пълнят моргите. То не е кой знае какво. Всеки един ден умира. Но важно е как е живял, защото освен тяло и дух, всеки има душа.
А от гледна точка на нея – не е все същото как си живял.
Такива, за да получат пари, с които да отровят телата си – ще са обрекли не само децата, но и душите си.
Вече не сме разделени на народ и някакви, които го надзирават този народ. Всички сме от една и съща страна на нещата.
Отвъд нея са единствено тези, които нито виждаме, нито чуваме, нито някога ще разберем как се казват.
Те са в сенките, а ти, който четеш, независимо дали си гербер, дебеец, пепеец, депесар или какъквто и да си друг някакъв човечец – за тях си прасе.
Като такова ѝ ще те хранят.
За толкова години до там се докарахме. Нито ни броят, нито им изглеждаме хора.
Христо Христов
