05.02.2023

Може да бъде изображение с текстово съобщение

Скандал с българската “TELUS INTERNАTIONAL” като неин контрол върху съдържанието на FACEBOOK у нас няма!
Моите колеги от сайта „BIRD” бъркат. А онези, които взеха думата от името на българската “TELUS INTERNATIONАL”, лъжат. Лъжат, че ще съдят колегите ми, защото като физически лица могат и да съществуват у нас, но като някакъв Telus intenational в България – не!
Едните бъркат, а другите лъжат, защото в България няма регистрирана фирма “TELUS INTERNАTIONАL”. И никога не е имало!

Истинският скандал е друг, но за него няколко години се мълчи. Мълчи се, защото един самотен разследващ журналист като мен не е в състояние да разбуни със свои публикации духовете така, както могат да го направят много десетки сайтове, медии и общественици, взели думата сега и превръщащи скандала почти в истерия.

Пяната от тази истерия с „“TELUS INTERNАTIONАL” – фирма, каквато у нас не съществува, закри сянката на истинския контрольор на съдържанието в мрежата, когото посочих в мои разследвания още през 2018 г, през 2020 г., през 2021 г. и през пролетта на тази година – веднага с началото на агресията на Русия срещу Украйна.
Знаех какво ще се случи с контрола върху съдържанието на „Фейсбук” и през март се обърнах към компетентните органи у нас със съответните сигнали. Съответно дадох и показания. Получих смехотворен отговор с три месеца закъснение – с ала-бала от МВР (ще го пусна на картинка отново), а Прокуратурата, ДАНС и сие продължават и досега да си мълчат.
.
СКАНДАЛЪТ С ЦЕНЗУРАТА ВЪВ ФЕЙСБУК Е С „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП”. АВТОРИТЕ Й!
.
На фона на скандала отново се налага да взема думата и да се повторя: скандалът TELUS е скандал за контрола върху съдържанието на мрежата не от канадската корпорация, а от българското дружество „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД с ЕИК 175138361.
Първоначалният й притежател на капитала е офшорката „КОЛПОЙНТ ЛИМИТЕД”, базирана в Кипър (фирмен номер 194571). Интересна е и историята у нас на създателите на българската фирма. Както навремето посочих в разследването ми, надничат пазени в тайна физиономии. Цяла редица. До последния, който да затвори вратата.
.
Едно от лицата в редицата е Веселин Василев Денчев, който освен това е сред лицата на родната финансово-икономическа групировка „Сирма груп”. В същата верижка, но по нейно разклонение е бившият спортист (кану-каяк) Васил Станимиров Мирчев (разни Оверони, ВМ груп и т.н.).
Мирчев беше основател заедно с Илия Павлов на кооперация „Мултиарт” през 1988 г., от която стартира после печално прочулата се групировка „Мултигруп”, толкова тясно свързана с ГРУ – Главно Разузнавателно Управление на Русия.
Наднича Филип Угринов, а покрай него и видният бивш седесар Мартин Заимов – онзи същият, който беше първи шеф на Валутния ни борд, беше шеф на Пощенска банка, беше политик, седесар и консерватор. И покрай бизнеса и политиката се съдружи с един французин и съпругата му в „Колцентър България”, а после се събра отново с тях в Надзорни и Управителни съвети на същата „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“.
.
**** А кои са французинът и съпругата му? ****
.
Лицето, което доскоро (до моите разследвания) публично се асоциираше с тази родна фирма, както и със скандалния “TELUS INTERNATIONАL” (не е онзи, канадския, за който ви говорят, а друг), е Ксавие Марсенак.
Той е мениджър, зарязал „кариерата” си на Запад и дошъл у нас да се занимава с печелене на лесни пари – чрез биопреработка (червеи срещу отпадъци – фирма „Насекомо”) и прочие „зелени технологии”.
Може дълго да се разказва за него – who is who е в действителност, но ще го пренебрегна – той е физиономия, но не е съдържание, сърце и мозък на операцията.

Защото наред с Квасие Марсенак, случайно или не, в тези структури, вкл. в тази фирма „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ се подвизаваше и съпругата му. На родната, българска почва това лице е истинският управляващ, собственик, диригент и т.н.
Лицето е рускинята Олга Алексеевна Егорова.
Ах, пак щях да забравя – тя също е Марсенак. Тя е съпругата. Вече и с българско гражданство.
Двойката довтасва като на пожар у нас тогава, когато вече е влязла в съжителство там, на Запад. Олга Алексеевна също има редица регистрирани фирми – и в Русия, и в България. Разбира се, част от българските излизат в Търговския ни регистър, но друга част въобще не се появяват (както много пъти анализирам и пиша, нашият регистър не е регистър, а негова имитация).
.
Покрай съдружията на тези двамата – свързаните с тях лица се появяват всякакви фирмени конгломерати и лица – от голямата търговска верига „Лидл” до Яна Веселина Балникова – Харизанова, основател на ПП, зам.-министър на Кирил Петков в икономиката и първото служебно правителство на Стефан Янев, а после – съветник на Кирил Петков. Непопулярен факт от биографията й – до 2019 г. тя е заемала редица мениджърски позиции в „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“. Тя е съдружник с Квасие Марсенак и Олга Алексеевна и във акционерната фирма „Насекомо”.
ГЕРБ също са участници в аферата-цензура „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ .

Влизането на лондонската фирма у нас се извърши под патронажа на министъра им Делян Добрев. Министерството на икономиката е субсидирало „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ с над 1.4 млн. лева. При това кодът за финансовите преводи е на практика невалиден: код 020 – т.е. лихви!!!! Няма свястно обяснение как държавата дължи лихви на частна фирма. И ако по някакви договори за субсидиране са били дължими заради закъснение и лихви за над 1.4 млн., то за каква стойност тогава са били самите договори?!!!
.
Следователно битката у нас е не само за това кой ще контролира резултатите от бъдещите избори чрез начина на гласуване – машинно или хартиено, но и кой ще контролира и съдържанието във Фейсбук”, който се ползва от 67% от българите (според изследванията най-високото съотношение в Европа.) Битката е кой ще оперира с едни 14 млрд. евро от ЕС в следващите години.
.
ДИРИГЕНТИТЕ НА ЦЕНЗУРАТА – В ПЛЪТНА СЯНКА
.
И понеже написах „последният да затвори вратата”, да го видим и него!
За него тукашната битка е без значение. Който и да спечели или загуби у нас, той винаги печели. Не се знае публично, понеже никой освен мен никой в България не желае и не смее да извади на показ дълбоките и тайни руски зависимости.
Този, „последният”, не са само наследниците на „Мултигруп” в лицето на руските им господари. „Государи” (от руски – господари) е по-точното и вярно определение от „собственици”. Собствеността е нормална правна категория, а „господарството” се превръща в публична и правна категория само когато опре до едни от най-тежките текстове в Наказателния кодекс. И тази публичност по тези тестове обикновено поражда огромни политически скандали като този.
.
Тези предшественици са сложени по-скоро за видимост, като примамка за евентуална разследваща журналистика: млади бяхме, луди бяхме, но сега помъдряхме, миналото си е минало, но настоящето е различно и прочие алабализми. Някой ще повярва, друг няма да повярва, но това е положението. Както се казва „кой е….ал – е…ал, кака се ожени”. Демек – гущерът наистина е бил такъв, но вече си е откъснал опашката (прочута статия от мъртвия Илия Павлов, бос на „Мултигрупата”)
Но както знаем от биологията, на гущерите им растат и нови опашки. Ето една от тях.
.
Българската „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“, който упражнява контрола над „Фейсбук” (както посочих навремето – в цялото Средиземноморие, кавказките държави, почти цяла Европа без Великобритания и без скандинавските държави) вече се води собственост на фирма „Telus International“ LTD в Лондон (нещо като тамошно ООД). Обаче и тя не е връзката с канадската корпорация „Telus”.
Пояснявам – Facebook е аутсорснала (прехвърлила) дейността си на канадската корпорация „Telus”. Корпорацията от своя страна я прехвърля на ирландския си филиал „Telus International”.
И тук става интересното.
Защото Центърът за Европа в Ирландия на канадския концерн няма свое поделение в Лондон.
Няма!
Но в английската столица съществува едноименна с него фирма, която всъщност притежава българската „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“. И която е аутсорснала дейността по контрола върху съдържанието на „Фейсбук” на този български филиз.

Кои са странностите в тази фирма, освен тези, че канадската корпорация „Telus“ и ирландското й поделение – център за Европа, нямат официален филиал в Лондон?
.
**** Кой се крие зад адвокатите?****
.
Например тази – като адрес на лондонската фирма е посочен адресът на адвокатска кантора (?!), една от най-авторитетните на Запад – „ARNOLD & PORTER“.
Неин значим клиент е и българската държава – особено в областта на арбитражите и приватизационните сделки. Значим клиент са и български частни лица от всички цветове на политическия и бизнес спектър у нас, вкл. и такива, попаднали под санкции.
Защо?
Защото „Arnold & Porter“ представлява лица, замесени във високопоставени измами и престъпления с бели якички, включително големи разследвания и наказателни преследвания, повдигнати от глобални правоприлагащи агенции, като клиентите са изправени пред значителни обвинения в подкупи, корупция, пари изпиране и санкциониране на нарушения, наред с други. Фирмата, както се представя на сайта си, е в състояние да си сътрудничи със своята американска платформа по многоюрисдикционни и едновременни производства и има забележителни възможности за управление на репутационните щети на своите клиенти в случай на производства, които получават значително медийно внимание.

Интересни са и директорите на тази лондонска фирма „Telus International LTD“, която дирижира родната „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“, която от своя страна пък цензурира социалната мрежа.
Например Томас Антъни Бари също е посочил за адрес адвокатската кантора. Той фигурира в регистъра на Обединеното кралство с цели 85 позиции в най-различни фирми, редица от които нямат връзка нито с аутсорсинг, нито с комуникациите, нито с Интернет.Той се води диригент на фирми и в други юрисдикции – например в Малта (там навремето още във времената на социализма беше зачената „Мултигруп”) .
.
Имам обяснение защо така се е получило.
През 2016 г. канадската телекомуникационна компания „Telus“ продаде дял от 35% в своята аутсорсинг дъщерна ирландска компания „Telus International“ на азиатския инвеститор „Baring Private Equity Asia“.
Инвестиционното поделение е част от „Baring Private Equity International“. Тази компания от своя страна е оцеляла клонка от банката „Baring“, която се срина през 1995 г. Тя се срина, след като претърпя загуби от £827 милиона лири в резултат на измамни инвестиции на брокера й Ник Лийсън в Сингапур . Оцелялата от фалита клонка беше придобита от съответните им мениджърски екипи.
Тези екипи включват:
– Baring Vostok Capital Partners в Русия;
– GP Investments в Бразилия;
– Baring Private Equity Asia в Китай – Хонконг;
– Baring Private Equity Partners в Индия.
Така че контролът е троен – един път в България чрез Квасие Марсенак и руската му съпруга, втори път в Англия – чрез формалния лондонски собственик „Telus International” LTD. И трети път има контрол – чрез едни разиграни навремето 35% от азиатския мениджърски екип в полза на руския му екип в „Baring Private Equity International“.
Цената на онази сделка беше 650 млн. долара. Тези 650 млн. долара заради санкциите срещу Русия са тамошният разгорял се скандал – западния, който няма гласност (и надали ще получи, освен ако не натисна и там).

Българският скандал освен битка за контрола върху Фейсбук, освен опит да се маскират действителните диригенти на цензурата е натиск върху имиджа на канадската корпорация „Telus”.
Натиск да си придобият заради санкциите обратно продадения преди 6 години техен дял от 35% срещу поне същите пари + лихвите и придатък заради печалбите. Т.е. вече не става дума за 650 млн., а вероятно за милиард и повече.

Днешният скандал се оказа стрелба в погрешна цел.
Защото на Запад, както обещах навремето, вече започна да гори и друг освен финансовия скандал – политически с този контрол върху социалната мрежа и с участието на родната държава в него, родните секретни служби и всякакви капиталово-политически кланове, толериращи тази цензура в полза на Кремъл.
.
*** Давам като картинка обещаното: една смешка – отговора от МВР, който получих след сигналите и показанията ми.

Григор Лилов