13.06.2024

По едно време Гонзо се появи във Франция. Годината не помня, но тя е без значение. При всички случаи, той се възползва от „епопеята на четвъртите в света“. Ние малкото българи, които се интересуваха от изявата на нашият сънародник, следяхме със съответна надежда появата му начело на атаката на отбора на „Ренн“. Провинциален отбор от средата на класирането, собственост на милиардера Франсоа Пино. Освен футболния отбор, той влагаше милиони в престижни исторически паметници от световно значение. Най-известният от тях е „PUNTA della DOGANA / PALAZZO GRASSI“ във Венеция.

Пред Георги Иванов се откришваше невероятна възможност за реализация, а от неговият евентуален успех щеше да се възползва цяла България. Много бързо обаче надеждите ни бяха попарени. Попари ги самият той. В малкото мачове, които игра, Георги Иванов не само не вкарваше голове, но дори направо се разхождаше по терена. Понесе се слух за очевидния мързел на Гонзо. Негови съотборници споделиха как на втората или на третата тренировка, сънародникът ни въздъхнал: „Пак ли ще тичаме?!“

С тази негова „слава“, кариерата на българина приключи прекалено бързо и…незабележимо.

P.S. Казвал съм на всички българи дошли във Франция – Всички вие сте вид посланици на България. Ако някой от вас излезе мързелив или немърлив, вратата за други българи ще бъде затворена.

Божидар Чеков