Шенген е невъзможен – винаги ще има една/някаква Нидерландия, която ще бесува срещу нас.
Шенген – не като освободена от гранични формалности територия.
А като Зона на истинското, а не притворно единомислие.
Винаги ще ни гледат на криво/с подозрение.
Шенген е един капан за нас.
Липсва вярното решение.
Ако пазим границата си както трябва и както повелява Законът,
сме грешници.
Ако пък пропускаме Ордата – пак сме грешници.
Медиите, които са направили филма за простреляния сирийски
нарушител, никога няма да кажат и две думи за нашия полицай, убит край оградата.
Няма да направят филм за него – и да поразмишляват покрай смъртта му – има ли справедлив отговор на предизвикателството? Какъв?
Да ни го подскажат, нали са авторитетни медии.
Нашите телевизии трябва да покажат целия филм, а не откъси от него. Видяхме два откъса. Намирисват на пропаганда.
Във втория някакъв нарушител говори като в американски филм: „Поискахме вода и храна, а той/българският граничар ни каза: „Ще ви донеса от тоалетната“.
Българите не говорят така.
Филмът е копродукция на авторитетни медии и нарушители на границата. Няма гаранции, че не са нагласени лъжци.
В първият откъс липсват всякакви доказателства, че българи са стреляли.
Трябва да повярваме на кадри, заснети от телефон на нарушител.
Простреляният сириец бил ранен в ръката, а оттам куршумът отишъл в гърдите му.
Не виждаме нищо такова – казват ни го.
Едва ли щяха да пропуснат да ни покажат кървавата диря на куршума
Какво да правим?
Куршумите на техните трафиканти са невинни.
Нашите – дори неизстреляни – не са.
И за кого, всъщност, става дума – за майки с деца, за болнави възрастни или за здрави и прави млади мъже, които са търсачи на добър живот?
Не е бежанец келешът, който може да даде няколко хиляди евро на трафиканта си.
Но ние трябва да сме съпричастни и с неговата авантюра.
Сякаш няма изход: ако се държим като сериозна държава, сме диваци.
Ако сме мекушави и изоставени сами да се справяме с проблема – все някоя Австрия ще пропищи.
Отровна демагогия.
Ако толкова са се загрижили за сигурността си, да направят заедно една непревземаема ограда, да формират специални/общи гранични части и пр.
Ние никога няма да се справим с претенциите им – претенции от разстояние – на ситостта и на безразличието.
Нали направихме всичко възможно за украинския поток – и пак не останаха доволни.
Искат си четиризвездните хотели и ни гледат накриво.
И сирийците ли – ако са сирийци – да настаняваме в луксозни хотели?
Ако са сирийци.
„След куршума какво следва?“? – това е заглавието на текст, писан през октомври 2015-а, има го в страницата.
/цитат/ „Това е важният въпрос: какво следва след куршума, който покоси бежанеца-афганистанец? „Бежанец“? „Афганистанец“?
А светът тепърва ще подритва името на България – и пак ще излезем варвари, понеже само тук бе убит „бежанец“.
50 души са спрени с един труп.
А когато се юрнат 500, 5000 – и още, и още?
Нямаме граница, защото нямаме идея, как да се защитим – изобщо. Дупедавството не е идея.
Нямаме съюзници – освен на думи, ако думите на европейските чиновници изобщо значат нещо.
Не ни трябват догадки и фантазии.
Трябва ни Провиждане за Мътното Време, което вече ни залива.
Важният въпрос си остава – какво следва след куршума?“
Цитат от „Газим и минаваме“, септември 2015-а:
„Един от „бежанците“ каза по телевизията: „И милион пъти да ни връщате, ние пак ще се върнем тук!“
Това е гласът на завоевателя.
А в сряда тълпата в Одрин вече викаше: “Ще прегазим границите! Газим и минаваме!“
Цитат от „Кривогледи за българската участ“ – септември 2015-а:
„Всички мислят за собствените си интереси, само ние се държим като интернационалисти, като коне с капаци.
Не е справедливо, не е и почтено най-бедната страна в Европа да се превърне в гигантско гето за бежанци.
А това е замисълът.
Европа неизбежно се разпада, и нас ще ни натикат обратно в ада на изолацията“.
Цитат от „Румяна ще интегрира“ – септември 2015-а:
„Колко ум имат някои български политици – и как функционира той? Това е една от най-големите вселенски загадки.
Тези дни Румяна Бъчварова каза, че не само ще приемаме бежанци, но и ще ги интегрираме.
Ще ги интегрираме.
Ние циганите си не можем да интегрираме.
Себе си дори не можем.
Но бежанците – тях ще ги интегрираме.
Празна Мара тъпан била.
Или: дайренца пригласят на чуждия тъпан“.
Цитат от „Бежанци за царя и Соломон“ – септември 2015-а:
„Вече ни хвърлят в жаравата: бившият френски президент Саркози иска тъкмо България /заедно със Сърбия/ да стане център за задържане на бежанците.
Докато нашите политически фанфарони се лигавят с каналджиите, Саркози иска да ни превърне в гигантски концлагер“.
Цитат от „Съюзници на Ордите“ – ноември 2016-а:
„Изтъпаниха пред камерата някакъв тип и любезно изслушаха дрънканиците му: бягал от Афганистан, понеже талибаните искали да го вербуват?!
Това е приказка за идиоти, не за сериозна телевизия.
11 – единайсет – пъти го връщали обратно на нашата граница – обаче накрая успял да остане тук.
И веднага се намърдал пред камерата – за да ръси лъжа след лъжа.
И нито едно доказателство.
Сълзливите излияния на „бежанците“, на които телевизиите толкова охотно се доверяват, са поредната форма на натиск срещу нашите власти: дрънкай измислици и ги принуди да бъдат снизходителни към теб.
На 12-ия път може и да ти излезе късметът.
И сетне си готов да навестиш леля си Меркел.
Не бива да се подаваме на този коварен натиск.
Той се осъществява главно от млади афганистанци, които уж бягат от талибаните – някои от тях, за да станат талибани в Европа“.
Цитат от „Ние се страхуваме, те – не“ – август 2016-а:
„Ето, пак – типично по нашенски, проспахме гибелни подробности около атентатора от Ансбах Далил.
Нещо повече: те ни представят като ятаци на сирийския главорез, да не кажа и съучастници.
Германците няма да ни простят това.
Въпрос на време е, кога ще използват провала ни с Далил.
Твърдението, че сме „съучастници“ на Далил, никак не е преувеличено. Според германски източници, той е дундуркан и лигавен в София, а след това са му купили самолетен билет до Виена, за да се лекува.
Когато се самовзривява, у него откриват солидно количество пари – които също е получил в София.
Германците твърдят, че не знаят, кой е българският благодетел на терориста.
Но бъдете сигурни, че знаят.
Ще го кажат, когато им е удобно.
С една дума, излиза, че ние сме си го отгледали този кретен.
В България истината за Далил бе зарита.
И дори нещо, още по-лошо – тя бе подправена.
Този главорез е бил мистифициран, и то от държавната телевизия.
Тя го прави герой на филм – и, разбира се, той е представен като ангел.
След като изобщо не ни интересува образът на българина, след като приключихме с него – време е да облагородим образа на терориста.
Бежанците идват, за да ни прегазят – а нашите скотове ще ги изографисват позитивно.
Хайде, изографисайте го сега Далил – но побързайте, понеже такива като него са десетки, ако не и стотици в София.
И само си чакат реда.
А той ще дойде, това е неизбежно.
Но друго трябва да се проучи обезателно.
Какви пари са изхарчени за създаването на „позитивен“ образ на бежанците?
Чии са тези пари?
В най-скоро време ще започнат кампания срещу нас – за да имат претекст да ни превърнат в гигантски Изолатор за бежанци.
Трябва ни закон, подобен на американския Закон за патриотизма – няма време за шеги и лигавения.
И когато платените глашатаи на човешки „права“ заграчат, че в него има „противоконституционни“ наредби, кажете им следното: „Когато бомбата гръмне, няма да има изобщо Конституция!“
Впрочем, това е реплика от американски филм“.
Кеворк Кеворкян