Хората обичат телевизия и обичат шоу. Най- вече обичат да са част от шоуто, особено когато сценаристите са по-умни от тях. Маскираният народ се връща към поробното си чувство на окошарен в мижитурската интрига на маските. Днес бях в един супермаркет- охраната без маска, служителките с маска, но под брадичката. Пълно лицемерие…
По улицата- доброволци на лицевото маскиране ходят с гордо вдигнати глави и липса на идентичност. Маските са им станали удобни. Идентичността е отишла в задния джоб, да не кажа в задната цепка. Народът се хваща за маските, като за открит лист до границата по бай Тошово време. Тя е пропускът им за улицата, за магазина, за живота им. Тя е открития им лист за бъдещето, в което те ще трябва да крачат под свирката на невидимия режисьор.
Актьорите могат да са продажна пасмина и народът посочен за актьор в тази комедия не иска да изпусне келепира си. Какъв е този келепир, не знам. Знам, че много му допада. оМАСКАрен до неузнаваемост, българинът, светът, човечеството спускат доброволни кепенци пред лицето си. Това е и защита от собствената им несигурност, затова май тази анонимност е така сладка.
Полегнали на заблудата за собствения избор, хорицата смятат това задължение за тяхно право. Ние ценим живота си- ще носим маски. А защо не забранихте автомобилите, вредните храни, вредните мисли, филмите с агресия, които допринесоха за повече морален и физически спад в населението? Цигарите? Алкохола? Спряха ли ги, след като създадоха толкова физическо и морално разложение? Цъ! Не! Няма и да го направят.
В самолетите ще искат маски, но ако поръчате вода за три евро и уиски за седем евро, ще ви позволят да стоите „незащитен“ . Интереса клати феса? Замислете се… Разклатете се.
от Евгени Минчев
